Выбрать главу

Господин Аскам мина покрай него и продължи навътре.

Последвахме го в централната зала на бардака и той се насочи право към стаята с позлатената врата.

— Хей! Чакайте! — викна брадатият арабин, но учителят ми стигна до вратата и рязко я отвори.

— Ох, господи… — възкликна той, докато го настигах. — Бес, спри! Не гледай!…

Но бе твърде късно. Вече бях видяла онова, което се криеше зад позлатената врата. И макар да го бях зърнала само за кратък миг, образът щеше да се запечати в паметта ми за цял живот.

От гледката ми призля.

През полуотворената врата видях Елси — сладката Елси. Глупаво момиче, вярно, а също и безразсъдно, но определено не заслужаваше това.

Лежеше разчекната на гигантското легло в центъра на богато украсената стая, по гръб. Ръцете и краката й бяха завързани за таблите на леглото, като краката бяха разтворени широко, така че клиентът да прониква лесно в нея. Бедрата й отвътре бяха ожулени.

Приличаше на очукана сексуална играчка за животинските страсти на константинополските мъже, които можеха да я обладават както си поискат.

Отгоре имаше надпис:

И внезапно разбрах ужасното му значение. Разбира се, учителят ми беше разчел гадната фраза много преди мен и тъкмо затова ни беше довел тук.

Беше като рекламите, които бяхме видели при търговците на коприна от Големия пазар: „Използвано от самия султан“.

Само че тази реклама беше по-зловеща.

Донякъде по-добре запозната с местната писменост, вече можех да прочета надписа над леглото с Елси:

„ИЗПОЛЗВАНО ОТ САМИЯ ПРЕСТОЛОНАСЛЕДНИК!“

Учителят ми забърза вътре, като захлопна вратата и ми спести гледката. След секунди излезе, понесъл Елси на ръце. Тя го гледаше замаяно. Бе жива, но не беше на себе си. Приличаше на пияна или дрогирана.

— Кой би направил това? — попитах аз, докато той минаваше покрай мен.

— Престолонаследникът — отвърна учителят ми. — Безсърдечният принц. Сигурно намира за забавно да си ляга с някоя чуждоземна красавица и после да я изхвърля като боклук. Може би двамата с Африди са приятели и имат някаква уговорка. Веднага след като е употребил Елси, я е предал на собственика на бардака, който я продава на отлична цена на други мъже, като използва за реклама принца. Не бих се изненадал, ако принцът получава от Африди дял от сумата.

И сякаш споменаването на името му го беше призовало, пред нас застана Африди, облечен този път в блестящи златни одежди и съпровождан от двама много едри телохранители с ятагани в ръце. Тримата ни препречиха пътя.

— Какво си мислите, че правите с най-скъпото ми момиче? — тихо попита Африди.

— Тя не е ваша, за да я продавате — отвърна господин Аскам. — Тя е поданичка на краля на Англия.

— Тук не е Англия. Лично принцът ми даде това момиче. Моя е. И снощи ми донесе добра сума. Препоръката на престолонаследника е много доходоносно нещо в моя занаят. Тя е най-популярното ми момиче. Селим беше прав. Английските розички са чудни за чукане.

— Ще ни пуснеш да излезем — каза учителят ми студено.

— Не.

Господин Аскам пусна Елси и аз я прегърнах. Тя се облегна на рамото ми — едва можеше да стои на крака.

— Ще ни пуснеш веднага — каза учителят ми и извади лъка изпод палтото си. До него господин Джайлс изтегли меча си.

Господин Аскам опъна тетивата и се прицели право в главата на Африди.

— Много добър стрелец съм и ще умреш преди телохранителите ти да успеят да направят и крачка.

Африди побърза да се усмихне, дръпна се настрани и вдигна ръце.

— Разбира се, от друга страна, винаги съм готов да се спазарим.

— Никакви пазарлъци — каза учителят ми, докато бавно и предпазливо заобикаляхме собственика на бардака и хората му. През цялото време стрелата беше насочена към носа на Африди, а Джайлс не изпускаше от поглед другите двама.

Минахме през засводения вход и излязохме на улицата пред ужасното заведение и на благословената слънчева светлина.

Африди ни гледаше от прага.

— Напусни бързо града, англичанино. След един час ще съм пуснал хората си след теб.

Учителят ми спря за момент, сякаш му беше хрумнало нещо.

После рязко кимна на собственика на бардака и каза:

— Вземам момичето, независимо дали ти харесва, или не. Но в замяна на това да не пращаш хора след нас ще ти предложа една информация.