— Каква информация? — невъзмутимо попита Африди.
— Предполагам, че сводниците и комарджиите са близки в този град — каза учителят ми. — Имаш ли познати, които правят облози? Може би за шахматната среща тази сутрин?
— Да, имам — предпазливо отвърна Африди. — Аз самият приемам доста залози.
— На кого залагат повечето играчи?
— Хората харесват Ибрахим, но залагат на Заман. Ако Заман спечели, ще изгубя значителна сума.
— Заман ще спечели — каза учителят ми. — Можеш да си сигурен в това. Информацията, която ти предлагам, е следната: по време на срещата намери начин да наблюдаваш личния балкон на султана в „Света София“. Там ще видиш преимуществото на Заман.
Африди присви очи.
Той бе създание на улицата и като че ли осъзнаваше, че информацията, която му е предложена, заслужава вниманието му.
— Върви, англичанино. Може да проверя какво казваш и ако се окаже, че си ме излъгал, ще се погрижа да те преследват като куче.
— Приемам условията — каза учителят ми и с тези думи си тръгнахме.
Когато час по-късно стигнахме външните стени на града, слуховете вече ни бяха изпреварили — докато ние се придвижвахме пеша, те се разпространяваха на глас от балкон на балкон и от покрив на покрив. Около „Света София“ имало големи безредици. Заман от самото начало повел в срещата срещу Ибрахим, но тогава — според слуховете — известният сводник Африди пристигнал в залата и забелязал, че Заман получава знаци от петима души, намиращи се на личния балкон за молитви на султана. Африди се развикал възмутено, посочил ги и обвинил Заман в мамене. Тълпата започнала да дюдюка.
Садразамът призовал за спокойствие, но хората били гневни, че човекът на султана мами срещу техния шампион, надигнали се и настояли онези от балкона да бъдат свалени долу.
Султанът бил изненадан. Не знаел какво да каже. Тълпата започнала да хвърля по Заман храна и обувки. Някои се развикали към платформата на султана с искане за справедливост. Неколцината стражи пред султана извадили оръжията си и заповядали на гневната тълпа да се дръпне назад.
Но вече било късно. Тълпата била неудържима.
Вбесените хора се втурнали към игралния подиум.
Започнало меле, тълпата се качила на подиума, помела четиримата стражи, след което хората награбили Заман и го хвърлили в развълнуваното човешко море. Посипали се удари и Заман паднал и бил стъпкан до смърт. Шахматната дъска полетяла във въздуха, безценните златни и сребърни фигури се пръснали и последвал невиждан смут, когато хората се втурнали да ги награбят.
Тогава други вбесени зрители преобърнали огромното табло, показващо срещите от турнира, а Африди крещял: „Това е измама! Целият турнир е измама!“. Накрая безредиците станали неудържими.
Игралният подиум бил съборен и направен на трески. Лумнали пламъци. Хората вилнеели.
При вида на разразилия се хаос султанът побързал да се оттегли в двореца. Според последните слухове гвардията щурмувала „Света София“ с мечове и щитове, за да разпръсне тълпата и да въдвори ред.
Така свърши международният шампионат по шах, организиран от мюсюлманския султан през 1546 година — с позор, обвинения в измама и фаворизиране, без да бъде обявен победител. Историята никога няма да научи за него.
Върнахме се при господин и госпожа Понсонби и английските ни гвардейци в селището до Златната порта и незабавно потеглихме по дългия път към дома.
Госпожа Понсонби не се беше възстановила напълно от отравянето, но изглеждаше много по-добре. Всъщност се беше съвзела достатъчно, за да отбележи:
— Надявам се, че сте защитили морала на принцесата, докато бяхте в онзи град, господин Аскам.
— Направих всичко по силите си, мадам — отвърна учителят ми и си мисля, че също като мен се зарадва да види, че госпожа Понсонби се държи както обикновено.
Елси лежеше свита на топка в едната кола, завита с одеяло, без да казва нито дума. Вече никога нямаше да е същата. Палавият й дух беше пречупен, на безразсъдната й склонност към удоволствията на плътта бе сложен край. Не зная дали след това отново е лягала с мъж.
Докато седях с нея в колата, положила главата й в скута си, и я галех по косата, извадих аления плик, който бяха пъхнали под вратата ни предишната нощ.