Когато приключи с историята си, кралицата отпусна глава на възглавницата и затвори очи.
— Отдавна се питах дали да разкажа на някого за онези дни, но сега всички други участници са мъртви, а скоро ще умра и аз. Ако решиш, Гуини, запиши думите ми, за да научат и други как е била изградена кралица като мен.
Затова се заемам с моята последна задача по нейна заръка — да запиша върху хартия и да разкажа на теб, читателю, за необикновените, ужасни, ужасяващи неща, на които тя е станала свидетел при онова тайно пътуване през 1546 година.
Топ
„В модерния шах топовете се представят като кули на замък в четирите ъгъла на дъската, но това невинаги е било така.
Английското име на фигурата rook произлиза от персийската дума ruhk, означаваща колесница. Пешките са били пешаци, офицерите — слонове, конете — кавалерия, по краищата на шахматната дъска били разположени бързите и смъртоносни колесници.
Но времената се променили, играта се разпространила извън пределите на Персия и фигурите започнали да отразяват обществената йерархия на средновековна Западна Европа. Така колесницата станала топ или тур. И си останала силна фигура, способна да премине по цялата дъска с един-единствен ход и да контролира цели редове, но първоначалната причина за маневреността й била забравена.
Въпреки това топът — тур си остава отличен пример на шахматна фигура, отразяваща средновековното общество, тъй като много често владетелят от онези времена бил оценяван по якостта и величието на замъците, които притежавал.“
„Благодаря на Бог, че съм надарена с такива качества, че ако ми се случи да се озова извън Англия само по фуста, ще мога да живея спокойно навсякъде в християнския свят.“
Англия, септември 1546
Когато поканата пристигна в двора в Лондон, живеех в двореца Хатфийлд Хаус в Хартфордшър. Бе доставена в Хатфийлд ден по-късно, заедно с обичайно грубото съобщение от баща ми до господин Аскам.
Поканата беше наистина невероятна.
Бе на най-фина хартия, снежнобяла картичка с позлатени ръбове. Върху нея с блестящо златно мастило (при това на английски) беше написано следното:
„Негово Сияйно Величество Сюлейман Великолепни, халиф на синовете и дъщерите на Аллах, султан на земите на османците, господар на владенията на ромеите, персите и арабите, герой на всичко съществуващо, гордост на славния Кааба и озарената Медина, на благородния Йерусалим и трона на Египет, господар и владетел на всичко под неговия взор, ви праща най-сърдечни поздрави.
Като почитаем крал на Ангалия Ви каним да изпратите най-добрия си играч на играта, известна като шатрандж, ludos scacorum, ешекс, шахшпил, скакчи, жачи или шах, да участва в турнир, който ще определи шампиона на познатия свят.“
Изсумтях.
— За велик султан, който е господар и владетел на всичко под взора му, английският му е направо за оплакване. Не може да напише дори „Англия“ правилно.
Господин Аскам, който все още държеше поканата, ме погледна.
— Нима? Кажи ми, Бес, ти говориш ли неговия език? Знаеш ли арабски или турско-арабски?
— Знаете, че не знам.
— Тогава колкото и за оплакване да е английският му, той все пак говори твоя език, докато ти не можеш да говориш неговия. За мен това означава, че той има значително преимущество пред теб. Винаги се замисляй, преди да критикуваш, и никога не критикувай незаслужено някой, който е направил усилие, каквото дори не ти е хрумвало да предприемеш.
Намръщих се на учителя си, но беше невъзможно да го мразя дори когато ме порицаваше по такъв начин. Имаше си особен стил. В начина, по който се държеше, в начина, по който говореше, в начина, по който ме порицаваше — благ, но същевременно и твърд.
Тогава господин Роджър Аскам беше на трийсет и една, но дори по онова време, много преди да напише труда си „Учителят“, с който си спечели заслужена слава след смъртта си, той вече бе един от най-изтъкнатите преподаватели по класически гръцки и латински в Кеймбридж.
И въпреки това, ако можех да пожелая нещо за него, то щеше да е да беше по-красив. Той бе със средно телосложение и среден ръст и в света на богатите млади жребци с широки рамене, изсечени лица и надменност, идваща от наследеното богатство, изглеждаше дребен, мек и безобиден. Имаше голям топчест нос, гузно гледащи кафяви очи и прекалено големи уши, които криеше под гъстата си кафява коса. Веднъж чух някой да казва, че на един бал нито една млада дама не приела любезните му покани за танц. Плаках за него, когато научих. Онези глупачки дори не подозираха какво са изпуснали.