Матю Райли
Турнирът
Отдавна е прието, че първият международен турнир по шахмат се е провел през 1851 г. в Лондон и е бил спечелен от Адолф Андерсен от Германия. Шестнайсет души от цяла Европа се състезавали за званието най-добър шахматист на света. (Преди това събитие играчите се състезавали в единични срещи, ползващи се с висока популярност.)
В шахматния свят обаче се носят слухове за турнир, проведен много преди лондонския - през 16 в., в древния град Константинопол, днешен Истанбул.
За съжаление не са останали сведения за това събитие и докато не бъде открито някакво документално доказателство за провеждането му, турнирът е обречен да си остане легенда.
- Борис Иванов, „История на шаха", 1972.
Пролог 1603
Моята кралица е мъртва. Приятелката ми е мъртва. Светът вече не е същият. Сега е по-мрачен.
Никога няма да разбера как успяваше да се справи така добре в този хаотичен свят. Винаги успяваше да постигне своето в един бурен живот, прекаран сред придворни, епископи и командири. Постигаше го често с чара си, много пъти благодарение на ловкостта и проницателността си, а понякога и чрез по-директния метод на премахването на онези, които й се противопоставяха.
Винаги знаеше кога хората я гледат. Не се съмнявам, че когато пращаше някой окаян нещастник в Та-уър, това бе колкото заради престъплението му, толкова и заради представлението. Понякога владетелите трябва да дават сурови примери.
Мнозина твърдят, че невероятната ловкост на ума й е резултат на образованието й при великия учител Роджър Аскам. Виждала съм с очите си резултатите от това образование и мога спокойно да заявя, че то бе сред най-високите за нашето време.
Като дете на член от домакинството й и като нейна връстница, аз бях основната другарка в игрите на младата принцеса. По-късно щях да стана нейна главна камериерка, но като момиче поради близостта ни ми
е позволено да присъствам на уроците й и така по-лучх образование, до което при други обстоятелства ник°Га не бих могла да се докосна.
седем години Елизабет владееше идеално френски разбираше испански и можеше да говори и да ^ете на латински и гръцки. Когато Уилям Гриндал д Наставничеството на великия Аскам) пое образо-ванЧто й през 1544 година, тя беше прибавила към спиЧка италианския и немския. Макар че Гриндал во-дещ^ ежедневните уроци, човекът в сянка неизменно ?и °^таваше Аскам. великият архитект на цялостното и °^чение. Той поемаше нещата, когато се изучаваха вая% предмети - езици, математика и история, как-то д^евна, така и съвременна. Убеден привърженик на Ред%ните занимания на открито, той дори я учеше на Изк^твото на стрелба с лък в Хатфийлд.
свен това трябва да се спомене, че учеше младата
принцеса Елизабет на шах.
още я виждам като тринайсетгодишна, наведена Над Аъската - как непослушните рижави кичури обрамчват елфическото й луничаво лице, как втренченият И П0|>лед не се откъсва от фигурите, как се опитва да решЦ кой е най-добрият й ход, докато седящият срещу нея Лскам, без изобщо да обръща внимание на играта, я rJ^a как мисли.
дете Бес изгуби много повече игри, отколкото СПечели; някои от домакинството в Хатфийлд смятаха
, че Аскам непрекъснато бие дъщерята на KpaJli>. при това често смазващо.
веднъж след някоя игра Бес се хвърляше със сълзи В
обятията ми.
-Гуини, Гуини! Пак ме би!
-той е жестоко чудовище - успокояващо казвах аз.
- Иали? - Но после се овладяваше. - Един ден ще ГО Ще го бия, и още как.
разбира се, накрая го направи.
От своя страна, великият учител изобщо не се извиняваше за бруталния си начин на игра дори когато гувернантката на Бес написа на краля писмо, в което се оплакваше от поведението му.
Когато беше притиснат от пратеник на краля по въпроса, Аскам посочи, че човек не се учи, ако не губи. Работата му, каза той, била да обучава малката принцеса. Кралят прие аргументите му и пораженията на шахматната дъска продължиха с негово позволение. По-късно Елизабет рядко губеше партия шах, а на много по-опасната дъска на живота - в двора в Лондон и в открито море срещу Кастилската династия - не изгуби нито веднъж.
Шахът, твърдеше Аскам, учи на много важни уроци — да притъпяваш бдителността на противника, да залагаш капани и да виждаш кога ти кроят номера, да си дързък и да сдържаш дързостта си, да изглеждаш наивен, докато в действителност си нащрек, да виждаш няколко хода напред и да откриваш, че решенията винаги имат последици.
Аскам научи добре младата ми господарка.
Но за мой най-голям шок едва сега научих, че най-добрият урок на Аскам е бил предаден не в малката ни учебна стаичка в Хартфордшър, а на друго място, далеч от Англия.