Миньорът се извиси над двамата - як тип с лице. покрито с мръсотия от работата под земята.
- Измама! - изръмжа той.
- Извинявам се. че ви победих, сър, но не съм мамил - кротко рече господин Джайлс.
- Ще играем отново! - викна великанът.
Господин Аскам пристъпи напред.
- Мисля, че приключихме за тази вечер. Какво ще кажете да ви черпим едно питие в знак на благодарност за добрата игра?
- А какво ще кажете да те прекърша на две, да изчукам момиченцето ти и сам да се черпя едно! -отвърна миньорът.
Неколцина от приятелите му се изкискаха застрашително.
- Това няма да се случи - каза господин Аскам съвсем спокойно.
Едрият миньор застина. Цялата таверна се смълча. Загледах тълпата, която вече проявяваше жив интерес към сблъсъка.
Миньорът изгледа учителя ми.
- Знам. че пътуваш с охрана, чужденецо, но стражите ти сега са отвън. Ще те направя на пихтия още преди да успеят да влязат.
И замахна към лицето на учителя ми така внезапно, че се смаях.
Господин Аскам обаче реагира с изумителна бързина.
Наведе се под летящия юмрук на великана, после рязко се изправи и нанесе къс, но мощен удар в гърлото на едрия мъж, точно в адамовата ябълка.
Огромният миньор се закова на място. Очите му се изцъклиха и се наляха с кръв, той се опита да си поеме дъх, сякаш се давеше. Ръцете му се вкопчиха в гърлото му и той рухна на колене.
Учителят ми застана над него, абсолютно спокоен, с немигащи очи. Миньорът беше оставен изцяло на милостта му.
- Приятелят ми игра честно, сър, и не е искал да ви обижда. Нито пък аз. Нямам желание да ви причинявам още болка. - Господин Аскам огледа таверната за някой, който би поискал да отмъсти за важния си приятел. - Но ще защитя групата си, ако ме принудите.
И побутна семейство Понсонби и мен към вратата. Господин Джайлс ни последва, като вървеше задне-шком. Елси се появи отнякъде - от някаква странична врата, предполагам; явно беше чула суматохата - и се присъедини към нас на изхода.
Господин Аскам хвърли две сребърни монети на пода пред стоящия на колене мъж.
- Желаем ви приятна вечер, а сега е време да се сбогуваме.
Напуснахме незабавно миньорското градче и се установихме на лагер в една гора далеч на изток и много по-късно вечерта. А докато се отдалечавахме от селището, погледнах ръцете на учителя ми. които държаха юздите.
Трепереха.
- Господин Аскам, не знаех, че можете да се биете толкова добре - казах на учителя си на следва-
щия ден, докато се возехме в колата. - Винаги ли сте били такъв боец?
Той поклати глава.
- Не съм никакъв боец, Бес. Ако сбиването се беше проточило, онзи миньор сигурно щеше да ме просне в безсъзнание на пода. Все пак успях да направя достатъчно, за да измъкна всички ни в безопасност, каквато и беше целта ми. - Господин Аскам се усмихна тъжно.
- Бес, въпреки големя напредък на човечеството в областта на медицината, науката, архитектурата и изкуствата, ние продължаваме да живеем в брутален свят, в който върховният арбитър си остава силата.
- А Англия? Нима тя не е страна на законите?
- възразих аз, точно както ме беше учил той. - Върховенството на закона е онова, което ни прави цивилизована страна.
Господин Аскам сподави смеха си.
- Не сме чак толкова цивилизовани.
- Но в Хартфордшър мога да се разхождам по всяка улица, без да ме е страх, че някой ще ми посегне.
- Така е. Но знаеш ли каква е причината?
- Защото законът е на власт. - Позамислих се. — Защото обикновеният англичанин знае, че е най-добре за всички да спазват закона.
- Бес, ако някой се осмели да посегне и на косъм от главата ти, баща ти ще отсече неговата глава и ще я набие на копие над Алдгейт. Твоята безопасност е гарантирана от насилието, което е на разположение на баща ти. Ако решиш да се разходиш по някоя улица на север, в град, където не те познават като дъщеря на краля, изобщо няма да си в безопасност.
- Какво искате да кажете? - попитах аз. - Че правото е на страната на силния ли?
- Точно това искам да кажа. И именно затова на младини се постарах да науча някои изваждащи от строя удари като онзи, който видя снощи. Именно затова съм
привърженик на майсторската стрелба с лък. Като се замисля, май няма да е зле да включа в програмата ти и малко уроци по самозащита.
- Смятате да ме учите да се бия?
- Господин Аскам! - възмутено се обади госпожа Понсонби от мястото до мен. Беше подслушвала през цялото време, при това не особено тайно. — Трябва да протестирам! Една дама, още повече принцеса, не се нуждае от подобни умения. Моля се да размислите и да се откажете от тази прибързана идея.
- Благодаря за загрижеността и за молитвите ви, госпожо Понсонби, но смятам, че това ще е добър урок за...