И така господин Джайлс седна да играе с него, а цялата кръчма се събра около тях да гледа.
Когато играта започна, се огледах крадешком. Както и очаквах, открих нашия човек с лице на плъх, сврян в ъгъла. Очите му не се откъсваха от господин Джайлс.
Играта се оказа доста напрегната. Макар да изглеждаше груб и прост, местният шампион беше чудесен играч и играта се проточи много по-дълго от всички други, които господин Джайлс беше играл по пътя.
През цялото време седях с господин Аскам и наблюдавах внимателно. Опиянена от факта, че се намира на място, напомнящо поне донякъде на цивилизация, Елси непрекъснато сновеше от едно място на друго - сядаше при нас и гледаше играта, флиртуваше с по-младите мъже, които не проявяваха интерес към шаха, или изчезваше в стаите ни, за да се появи след малко с различна рокля, която подчертаваше повече гърдите й.
В един момент отидох до тезгяха да взема питиета за господин Аскам и за себе си. (Учителят ми каза: „Няма да е зле да платиш за нещо поне веднъж в живота си. Съветвам те да попиташ и господин Джайлс дали не иска да пийне нещо".) Ужасени от мисълта да направя нещо така неподобаващо за кралска особа, господин и госпожа Понсонби незабавно станаха да ме придружат.
Отидох при тезгяха и - доста гордо — поръчах питиетата. Учителят ми искаше да опита местния ейл, докато господин Джайлс и госпожа Понсонби в усилията си да изберат нещо по-слабо се спряха на крушовица. Господин Понсонби си поръча разредено вино с подправки, а аз си взех мляко.
Ханджията имаше огромно шкембе и набола четина, но беше дружелюбен тип. Говореше на гръцки.
- Отивате в Константинопол за турнира по шах значи? - каза той, докато отваряше бутилка ейл. Зад него едно момче приготвяше другите питиета. -Да.
- Оглеждайте се за представителя на Влашко. Много силен играч от Брашов, казва се Драган -каза ханджията.
- Драган ли? - изненадах се аз. - Като митичното създание дракон?
- Да, при това бълва особен вид огън. Повярвай ми, ако се натъкнеш на Драган от Брашов, със сигурност няма да забравиш срещата!
- Благодаря. Ще го имам предвид - рекох аз.
- И още нещо, малката ми - по-меко каза ханджията. - Отваряй си очите на четири във Византи-он. Не се отделяй от другарите си. Напоследък от града достигат странни истории. Говори се. че там върлувал злодей, същински дявол, така казват. Бродел из сокаците около двореца нощем, убивал мъже, жени и деца, наръгвал ги стотици пъти. После одирал кожата от долната половина на лицата им, преди да изчезне в нощта.
- Одира кожата от лицата им?
- Около устата и долната челюст. Дере ги както ловец одира вълк — оголва месото и костта отдолу...
- Достатъчно, сър - прекъсна го госпожа Понсонби. - Нямате право да плашите така едно дете.
Аз обаче бях очарована - малко ужасена, но въпреки това очарована.
- Защо му е на човек да върши подобни неща?
- Кой знае? - отвърна ханджията. - Кой може да знае какво става в главата на един луд?
- Колко души е убил този злодей?
- Според последните слухове единайсет. Простолюдието в Константинопол живеело в страх. Така че си отваряй очите на четири.
- Определено ще го направя.
Върнах се на масата с господин Понсонби и поднесох питието на господин Аскам, а госпожа Понсонби постави халба крушовица пред господин Джайлс.
-Сър, чували ли сте за някакъв злодей, който вилнее и убива в Константинопол? - колебливо попитах аз.
- Слухове, да - отвърна учителят ми.
- Тези слухове тревожат ли ви? - Защото мен ме тревожеха, и то доста.
- Докато не бъдат потвърдени от някой, който живее в Константинопол, не. Дотогава те са просто истории за призраци, като онази, която ти разказа Елси за влашкия тиранин кръвопиец, целящи да сплашат младите и впечатлителните.
Госпожа Понсонби се присъедини към нас, като отпиваше изискано от собствената си халба местен крушов сайдер.
Продължихме да гледаме играта. В един момент господин Аскам кимна към противника на господин Джайлс.
- Знаеш ли, Бес, тъкмо забелязвам нещо.
- Какво?
- Независимо дали се намира в двора на краля, или в някаква влашка кръчма, всеки се мъчи да бъде някой.
- Какво искате да кажете?
- Точно каквото казах. — Той ме изгледа. - Има неща, на които не мога да те науча, Бес. Неща, които трябва да научиш сама.
Намръщих се смутено. Тези уроци не ми харесваха.
В този момент госпожа Понсонби се разкашля неудържимо. Докосна корема си и се намръщи.