Тук трябва да се отбележи, че имаше и други индикации за абсолютната власт на султана.
Дванайсет гниещи трупа висяха от клоните на огромно дърво на площада до Големия пазар. Обясниха ни, че на табелата до дървото пише, че това били бунтовници от Буда, привърженици на Хабсбургите, които отказали да приемат властта на султана в града. Труповете се поклащаха сковано и гарвани кълвяха очите им.
Върнахме се в двореца по обед. Не искахме да оставаме твърде дълго навън и да се преуморяваме, тъй като вечерта имаше официално събитие - султанът даваше банкет по случай началото на турнира.
След спокоен следобед в много по-тихия свят на двореца вечерта излязохме от стаите си, облечени в най-добрите си одежди за банкета.
Господин Джайлс беше нервен, господин Аскам беше любопитен, а аз бях просто развълнувана, че ще нося новата си златна рокля.
Елси пък беше повече от развълнувана. Нужен й бе цял следобед, за да се подготви. Суетеше се за всичко - косата, пудрата, обувките, гърдите, пак косата, обръчите на полата и отново гърдите.
Попитах я защо е цялата тази суматоха. Това съвсем не беше първият й банкет.
- Беси, Беси - отвърна тя. - Нима не знаеш? Под воалите си мюсюлманките са най-красивите жени на света, а тази вечер, в пределите на двореца, султанът е позволил жените да се облекат както си поискат и да покажат красотата си на видните гости. Ще бъдат пред очите на всички, също като нас, представителките на жените на Англия. В уединена среда като тази мюсюлманките са известни с това, че се обличат изключително изискано, рисуват лицата си невероятно изкусно и носят на шиите и китките си прекрасни накити. В подобна компания и като представителка на Майка Англия трябва да изглеждам по най-, най-добрия начин!
Не бях убедена, че желанието й да изглежда най-добре се дължи изцяло на Англия. Знаех достатъчно, за да си давам сметка, че усилията й целят също да увеличат шансовете й да улови в капана си някой европейски принц (или, предвид онова, което видях в онази задна алея по време на пътуването ни, на някакъв друг вид джентълмен), но накрая ентусиазмът й както винаги надделя и аз й помогнах да се приготви.
Когато излязохме от стаите си, тя изглеждаше великолепно - облечена в небесносиня рокля с много тънка талия, с бяла дантела по ръбовете и, разбира се, с много дълбоко деколте. Прекрасните й руси букли бяха прибрани от голите й рамене и показваха дългата й шия. Няколко непослушни къдрици (оставени нарочно така) се спускаха към деколтето й, сякаш сочеха пътя. Сребърен медальон и гривна на лявата й китка завършваха бляскавия тоалет. Елси беше истинска богиня.
Банкетът на султана щеше да се проведе в така наречения Трети двор, но за да стигнат до него, всички гости трябваше да минат през имперската зала за аудиенции. Там те биваха официално представени на самия султан, преди да продължат нататък.
Нашата група пристигна при входа на залата и се натъкна на къса опашка, която вече се беше образувала при входа - мъже и жени от различни държави, всички облечени в характерните за страните си дрехи - италианци с техните надиплени маншети, кастилци с испански жакети с колосани яки, австрийци с широки в раменете палта от хермелин и, разбира се, римски духовници с техните широки роби.
Забелязах, че водачът на всяка делегация носи ален плик като онзи. който носеше господин Аскам от името на баща ми. Освен това всяка делегация носеше и подарък на султана - голям сандък, пълен със съкровища. Всички бяха добавили нещо характерно за културата си - кожи, картини, а в един случай и блестящ меч с инкрустирани рубини по ефеса. Всяка делегация го беше направила. С изключение на нашата.
Нашата делегация, с ужас открих аз, не носеше
никакъв подарък.
Нямаше сандъци, нито допълнителни дреболии -само аления плик. Не бях сигурна дали това е свидетелство за скъперничеството на баща ми, пълно невежество по отношение на протокола от негова страна или просто прословутата му нетърпимост към празни и ненужни жестове.
Наредихме се на опашката зад група, носеща герба на Фердинанд, ерцхерцога на Австрия. Господин Джайлс отиде при тях и заговори с австрийския играч, млад мъж с квадратна челюст, казваше се Максимилиан и беше от Виена, а аз останах приятно изненадана да видя в делегацията им момиче на около седемнайсет, облечено в красива бяла рокля с вишненочервен пояс. ;
Хванах Елси за ръка и отидохме при нея.
- Здравейте - казах на най-добрия ми немски. - Аз съм Бес, а това е приятелката ми Елси. От Англия сме. Как се казвате и вълнувате ли се, че ще присъствате на турнира по шах?