питно. че Фарнезе е тук начело на делегацията от Папската държава.
— Защо?
— Защото кардинал Фарнезе е особено рязък в изявленията си срещу мюсюлманите. Той ненавижда ислямската вяра и няма нищо против да го казва. Миналата година на практика призова за пореден кръстоносен поход към Йерусалим. Веднъж оприличи мюсюлманите многоженци на маймуняци с хареми. От своя страна, мюсюлманите го мразят заради възгледите му; най-стар-шият духовник в Константинопол, имам Али, публично призова за фетва против Фарнезе - общо взето, смъртна присъда, която може да бъде изпълнена от всеки мюсюлманин, - но засега другите духовници не са съгласни на такъв краен ход. Изпращането на Фарнезе на този турнир е изключително провокативен акт от страна на Църквата. Сякаш предизвикват имама да предприеме нещо.
— В такъв случай... - започнах аз, но изненадващо бях прекъсната от могъщ животински рев.
Обърнах се и видях нова делегация да пресича двора пред залата за аудиенции — група от яки мъже с груби лица и поръбени с кожа шапки, зад които следваше каруца с клетка от яки железни пръти. В клетката имаше огромна мечка, която едва се побираше в тясното пространство.
Начело на делегацията вървеше ниско момче на не повече от шестнайсет години.
Младежът мина небрежно покрай цялата опашка и се опита да ме изблъска от пътя си, но аз не помръднах.
Момчето изсумтя и спря. Носеше много златни верижки на врата си, зелен филцов жакет и шапка от черен самур - най-скъпата кожа в цяла Европа. Но беше дребно, докато аз бях висока за възрастта си. така че стърчах половин глава над гневните му малки очички.
— Пусни ме да мина, момиче - каза той на гръцки. -Дошъл съм да видя султана и да му дам най-чудесния
подарък, който ще получи днес. Руска мечка, която да украси прочутата му колекция от животни.
- В такъв случай ще трябва да изчакаш реда си като всеки друг - надуто отвърнах аз. - Нареди се на опашката с мечката си.
- Знаеш ли кой съм аз? — остро попита той.
- Трябва ли да знам?
- Аз съм Иван, велик княз на Московия, което означава, че не чакам на опашки, още по-малко зад такива като теб.
- Велик принц значи? - отвърнах аз. - Момченце, всеки тук е по един или друг начин кралска особа или представлява кралска особа. А и Московия не е точно най-силното кралство на света.
- Ще бъде, когато стана цар.
Това беше малко прекалено за момичешкия ми ум. Подобно на много момичета, изправени пред някое досадно момче, моментално заех високомерна поза.
- Леле, леле. Какви грандиозни планове! И като се има предвид какъв нахалник си вече. Бог да е на помощ на цяла Европа, когато пораснеш. Иван, така ли беше? Ще те наричам Иван enfant terrible* или просто Иван Ужасния за по-кратко. Нареди се на опашката.
Лицето на момчето почервеня като цвекло и то сякаш всеки момент щеше да избухне в отговор, когато на опашката зад нас настана суматоха.
Беше пристигнала голяма група и — подобно на Червено море пред Мойсей - опашката се раздели. Хората зашепнаха и замърмориха.
- Буонароти... Самият сеньор Буонароти... Казват, че султанът му поръчал два комплекта шах специално за това събитие...
Погледнах назад и видях, че групата, която така небрежно разбутва опашката, е облечена във фини
* Ужасно, непоносимо дете (фр.) - Б. пр.
италиански одежди. Начело бяха двама кардинали, но централната фигура, към която гледаха всички, бе възрастен човек с широко лице, тъжни очи, дълга бяла брада и сплескан нос. Двамата му прислужници носеха в ръце две плоски дървени кутии, изработени от чудесен дъб и закопчани със златни закопчалки.
Това вече дойде в повече на младия Иван.
- Кой е онзи тип, че се прережда? - извика той, внезапно превърнал се в защитник на спазването на реда на опашките.
- Ш-ш-ш, ваше височество - обади се главният му адютант. - Това е великият художник сеньор Микеланджело ди Лудовико Буонароти Симони. Той е изработил комплектите шах, които ще се използват на турнира. и ги носи лично.
При споменаването на името учителят ми рязко вдигна глава и очите му се впериха в стария дългобрад италианец.
- Микеланджело... - промълви той.
- Кой е Микелан... - започнах аз.
Учителят ми още се взираше в стареца, така че господин Джайлс отговори вместо него.
- Световноизвестен гений - каза той. - Художник, скулптор, архитект. Някои казват, че е по-блестящ ум дори от Леонардо. Веднъж господин Аскам ме заведе да видим неговата „Пиета" в Рим. Направо се просълзих, когато застанах пред нея. Говори се, че току-що е завършил стенописите на тавана в папския параклис в Рим, които нямали равни на себе си по целия свят.