- И потвърждавате ли, че идвате тук по своя собствена воля?
- Потвърждавам.
- И че сте дошли тук с отговор на искането на султана?
- Нося го. - Господин Джайлс пристъпи напред и подаде мистериозния червен плик на великия везир.
Докато ставаше всичко това, погледът на султана мина разсеяно по останалите от групата - по мен и Елси (макар да ми се стори, че я поглежда за втори път), след което се спря върху господин Аскам.
- Вие, сър - каза той. - Съобщиха ми, че вие сте господин Роджър Аскам, прочутият английски учител.
Господин Аскам се поклони ниско.
- Ваше величество. Точно така. Поразен съм и поласкан, че знаете за мен.
- Един султан трябва да знае много неща - отвърна владетелят.
И внезапно ме погледна право в очите.
- Защото щом вие сте Аскам, то тази млада дама с очарователните червени къдрици трябва да е вашата повереница Елизабет, втората дъщеря на Хенри, родена от Ан Болейн, неговата втора съпруга и причина за изключително неприятната схизма между Хенри и Римокатолическата църква. - Султанът изгледа многозначително стоящия наблизо кардинал. - Ако мога да добавя, схизма, която следях със значителен интерес.
Обърна се отново към мен.
- Но оттогава тази млада дама бе изместена назад в редицата на наследяване от брат си, роден от третата жена на Хенри. Добре дошла в царството ми, принцеса Елизабет.
Направих реверанс.
- За мен е чест и привилегия да съм тук, ваше величество - казах на гръцки, опитвайки се да скрия изненадата си, че султанът знае толкова много за мен.
Още повече се смаях, когато той продължи да говори с мен на немски - език. който малцина в залата, дори сред духовниците, биха могли да знаят.
- Имам шпиони навсякъде, млада Бес — каза той, обръщайки се към мен със съкратеното ми име, което знаеха и използваха само хората в Хатфийлд. — Това е необходимо зло за един владетел. Ако се случи да сед-
нете на престола на Англия, съветвам ви да си осигурите компетентен началник на шпионите. Истинското знание за положението в света е най-голямото съкровище. което може да има един владетел. - Премина отново на гръцки и с усмивка каза: - Надявам се, че ще се насладите на играта.
И кимна, давайки ни да разберем, че аудиенцията е приключила.
Бях така онемяла и вцепенена, че се наложи учителят ми да ме побутне, за да излезем от златната зала.
Банкетът
*
Излязохме от залата за аудиенции - аз лично доста изнервена - и се озовахме в Третия двор на двореца. В него имаше няколко просторни правоъгълни поляни и по границите му се намираха Портата на щастието, която водеше обратно към Втория двор. Южният павилион, където се намираха покоите ни, аркада с решетка от летви, водеща към Четвъртия и последен двор. и харемът, до който имаше достъп единствено султанът.
За вечерния банкет по случай началото на турнира Третият двор беше превърнат в истинска вълшебна страна от светлина.
Стотици фенери, окачени на кръстосващи се въжета. къпеха двора в ярка жълта светлина, която превръщаше нощта в ден. Двайсет банкетни маси бяха подредени в идеални редици. Всички прибори бяха от сребро. На всяко място имаше специална табелка, върху която беше изписано името на госта -на родния му език.
Вечерята не можеше да се сравни с нищо, което бях изживявала дотогава. Беше изобилна, екстравагантна и имаше всичко - сирена от Лисабон, маслини от Флоренция, вина от Франция и Испания, грозде от Аркадия. но също и мюсюлмански деликатеси - превъзходни подправки от Мароко, от Долината на Инд и Египет, а също така фурми и плодове, чиито имена не знаех, но за които ми казаха, че идвали от
земите на бедуините, населяващи суровите пустини южно от Константинопол.
Сто гости бяха обслужвани от също толкова прислужници, които сновяха забързано между масите и огромните кухни, входът към които се намираше в югозападния ъгъл на двора. Свиреха музиканти, фоку-сници правеха номера, имаше дори сцена, на която огромни мускулести борци с блестящи от зехтин тела се бореха за забавление на публиката. Много от присъстващите на вечерята жени. сред които и Елси. гледаха гигантите със значителен интерес. Най-едрият борец, Дарий, беше с гигантски мускули, много красиво лице с цвят на маслина и дълга права коса, която се спускаше до раменете му. Повечето жени, сред които и Елси, го гледаха с копнеж и несъзнателно прехапваха устни.
Като стана въпрос за Елси, с напредването на банкета тя отново изчезна в тълпата, оставяйки ме на практика сама, тъй като господин Аскам и господин Джайлс разговаряха със съседите ни по маса.
Затова започнах да наблюдавам събралите се гости - шахматисти от цял свят, съпроводени от посланици. големци, а в някои случаи и от кралските им патрони. Нямаше много деца - само няколко, които вероятно бяха кралски особи като Иван от Московия и моя милост.