- Не знаех, че папата се занимава с такива дребнави интриги.
Микеланджело поклати глава.
- Най-голямата радост в живота ми е била да създавам творби за славата на нашия Господ и Неговата църква. Само че понякога ми се иска Господ да избира по-добри хора.
Микеланджело ни покани да отидем с него до кухните на двореца, където искал да се срещне с помощника на главния готвач, някой си Брунело Борджия.
- Брунело е най-добрият готвач във Флоренция -обясни Микеланджело, докато вървяхме към района на кухните в ъгъла на двора. Над тях се издигаха гигантски комини, по един на всяка гигантска печка. - Султанът го извика в Константинопол специално за този случай. Тук е от три месеца, учи местните готвачи как да приготвят ястия за европейските гости. Много съм любопитен да видя кухните. Чувал съм, че били по-големи от всичко съществуващо в Италия.
Великият художник закрачи енергично пред нас.
- Откъде се познавате с Микеланджело? - попитах шепнешком учителя си. докато бързахме след него.
Господин Аскам ме изгледа косо.
- Това изненадва ли те?
- Донякъде.
- Трябва да призная, че ми доставя голямо удоволствие да те изненадвам. Преди няколко години Микеланджело прочел един мой трактат за образованието. който написах като студент, и ме покани в Рим. Разбира се, моментално се отзовах на поканата. В крайна сметка обучавах негов млад роднина половин година и междувременно се сприятелихме. Гледах го как рисува част от „Страшният съд" и това е едно от най-вдъх-новяващите неща в живота ми.
Изобщо не се бях замисляла, че учителят ми е имал друг живот преди да започне да обучава мен, да не говорим за живот, изпълнен с пътешествия в далечни земи и срещи с велики художници.
Имаше и още нещо.
- А какво е станало със сина на херцог Къмбър-ланд в Кеймбридж? Баща ми също го споменава в бележката си до вас.
Лицето на господин Аскам помръкна.
- Изключително неприятна история, свързана със сина на влиятелен мъж и неговите... отвратителни... склонности. Не е за моминските ти уши.
- Да не би да е нещо свързано със страст? - попитах с глас, който се надявах да прозвучи зрял и опитен. -Или дори с разврат?
Учителят ми ме изгледа продължително, после каза:
- Наистина е свързано с поривите на младежа. Наемал проститутки от близките градчета и... правел с тях разни неща... а после ги убивал. Но не е нужно да знаеш цялата долна история. Аз бях въвлечен в нея като безпристрастен съдия по въпроса, но поради моето... ами, прекалено любопитство, открих повече, отколкото би искал да научава човек. А сега ще те помоля да преминем на по-приятни теми и да се насладим на прекрасната вечер.
Докато казваше това, минахме през голям вход в самия ъгъл на двора и се озовахме в кухните.
Сякаш бях влязла в препълнена с хора лудница — бързащи робини. викащи готвачи, ревящи огньове, пушещи пещи, въртящи се шишове, кудкудякащи пилета, крякащи гъски, блъскащи сатъри и най-невероятната и приятна смес от аромати, която бях помирисвала през краткия си живот.
Над цялата тази врява се извисяваше гласът на главния готвач, дебел мюсюлманин с окървавена престилка и огромен тюрбан.
До него, пред дългата маса, командващ своя малка войска турски готвачи, стоеше набит брадат мъж, италианец на вид, с малко разпятие на гърдите -Брунело Борджия.
- Защо султанът е сметнал за нужно да кани европейски готвач в Константинопол? - Тукашната кухня определено ми беше харесала. - Когато човек пътешества, не е ли по-добре да опита непознатите местни ястия?
- Определено трябва, но търбусите на старците не понасят новите храни така. както стомасите на младите - с мека усмивка отвърна господин Аскам. - Често се случва посетителите на тези земи да се разболеят тежко, след като са опитали местните подправки и меса. Султанът е постъпил изключително мъдро, като е осигурил алтернатива за почитаемите си гости.
Насред хаоса Брунело видя Микеланджело, незабавно избърса ръце в престилката си и забърза към нас.
Към него се присъедини жена, която беше колкото висока, толкова и широка, а също и длъгнесто момче на около петнайсет.
- Сеньор Буонароти. - Брунело се поклони. - Добре дошли в кухнята. За мен е чест.
- Брунело — отвърна Микеланджело, - честта е моя. Вие самият сте художник. Единствената раз-
лика помежду ни е в това, че вашето изкуство се консумира в буквален смисъл от публиката и, за съжаление, не остава за идните поколения. Неговата наслада е на момента.
- Много сте мил - рече Брунело. - Сеньор, да ви представя съпругата си Мариана и сина си Пиетро.
Микеланджело се поклони на семейството на Брунело.
Трябва да кажа, че начинът, по който общуваше великият художник със стоящите по-ниско от него, ми оказа огромно въздействие. Положението на Микеланджело беше такова, че спокойно можеше да се отнася с всички, от готвача до кардинала, с пренебрежение и дори с открита надменна снизходителност. Той обаче не го правеше. Тъкмо обратното — отнасяше се с кльощавия син на готвача със същата любезност, която проявяваше и към всички останали.