И точно в този момент видях нещо в плиткия басейн и дъхът ми секна...
Внезапно се разнесоха викове.
Последва ги суматоха зад нас. Отряд дворцови стражи се втурна към портата. Други се затичаха към нашето място на стълбите с викове: „Назад! Назад!", след което ни избутаха обратно в Третия двор и затръшнаха решетъчната врата зад гърбовете ни.
Очите ми обаче бяха зърнали ужасната картина, която стражите не искаха никой да вижда.
На гаснещата светлина на първия фойерверк бях видяла ужасния труп на мъж - невероятно дебел, гол, целия в прободни рани, лежащ неподвижно под повърхността на плиткия басейн в началото на стълбището.
Дори за този кратък момент познах кой е.
С широкото си лице, надиплените гуши, характерната черна коса със сребърни кичури над ушите и грамадното шкембе, трупът можеше да бъде единствено на гостуващия кардинал от Рим - не друг, а братът на папата, кардинал Фарнезе.
И дори под леките вълнички в басейна бях видяла, че долната половина на лицето на Фарнезе е чудовищно обезобразена. Кожата беше одрана и се виждаше плътта под бузите, бялата извивка на челюстта и всичките му зъби.
108
109
ОФИЦЕР
В най-ранните форми на шаха фигурата, която днес познаваме като офицер или епископ, е била всъщност слон.
Едва когато шахът се разпространич в Европа между 10 и 12 в., слоновете се превърнали в мъже на вярата, отразявайки могъщата роля на Римока-толическата църква в средновековната политика.
Като фигура офицерът е уникален - той може да се движи диагонално и така е ограничен до квадратите с един и същи цвят. Някои предполагат, че това отразява коварството на средновековните духовници, които поради липса на военна сила са били принудени да действат само косвено и никога пряко.
Интересно е да се отбележи, че във Франция слонът се е превърнал в li fou, което означава шут или глупак.
— Тел Джаксън, „Шахът през Средните векове", 1992.
желание да правя прозорци в човешките души.
- Кралица Елизабет I
Часовете слел банкета
С Елси и Зубайда се върнахме в Третия двор, умълчани и потресени.
- Връщате се? - отбеляза господин Аскам. — Толкова бързо?
Опитах се да отговора, но открих, че не мога да произнеса нито дума. Бях ужасена. Не толкова от вида на мъртвото тяло - бях гледала обесвания и обезглавявания неведнъж в Англиц^ _ а от жестокия начин, по който беше изложено то.
Отвратителната картица на потопения с разперени ръце и крака труп на кардИНала. както и гротескното одиране на долната половина на лицето му, се беше запечатала в съзнанието \ш. Ясно беше, че убиецът е искал гостите на султана ,да видят ужасната му работа, но дворцовите стражи бя^а действали бързо и като че ли единствено Елси, Зубайда и аз бяхме станали свидетели на гадната гледка.
Накрая успях да проговоря.
- Сър... аз... тоест ние... видяхме...
Силен трясък ме накара да подскоча уплашено. От други места около дв«ора бяха изстреляли още фойерверки, които озариха небето и направиха по-нататъшния разговор невъзм ожен. Гостите ръкопляскаха възторжено.
Докато ракетите експедираха и тълпата надаваше радостни възгласи, погле„дНах към подиума на султана
и видях как някакъв страж се качва там и прошепва Нешо в ухото на великия везир, който - след като го изгледа стреснато - зашепна в ухото на владетеля.
Султанът наклони едва-едва глава, след което продължи да наблюдава доволно фойерверките. Изражението му не издаваше нищо.
Малко по-късно той напусна подиума и с оттеглянето на суверена банкетът свърши. Третият двор постепенно се опразни, гостите се прибираха в покоите си, впечатлени от вечерята, представленията и фойерверките.
Тръгнахме обратно към южния павилион. Господин Джайлс и господин Аскам разговаряха оживено, а аз ги следвах мълчаливо. Когато стигнахме, господин Джайлс се оттегли в стаята си. Елси също изчезна в малката стаичка, която споделяхме.
Все още смутена, спрях учителя си, докато той се канеше да се прибере в стаята си.
- Сър, може ли за момент?
- Да, Бес... - Той млъкна. - За бога, изглеждаш така, сякаш си видяла призрак. Какво е станало?
- Видях... тоест, двете с Елси... видяхме нещо в Четвъртия двор, нещо ужасно...
- Какво сте видели?
Преглътнах с мъка.
- Видяхме...
- Направете път на султана! - прогърмя глас от коридора пред стаите ни. В следващия миг вратата на вестибюла се отвори и четирима дворцови стражи нахълтаха вътре. Зад тях вървеше великият везир, следван от самия султан Сюлейман.