И докато си седяхме и се занимавахме, чух разправията - гувернантката ми, госпожица Катрин Ашли, надигна глас от съседната стая.
- Няма да правите подобно нещо, господин Аскам!
Явно беше нещо сериозно. Тя го наричаше „господин Аскам" само когато му беше ядосана.
- Но това ще бъде безценна възможност за учене...
- Тя е само тринайсетгодишна...
- Тя е най-будният тринайсетгодишен ученик, който съм имал, при това е изключително зряла за възрастта си. Гриндал е съгласен.
- Тя е дете, Роджър.
- Кралят не мисли така. Че защо. миналия месец, когато научи, че Бес е започнала да кърви, крал Хенри каза: „Щом е достатъчно голяма да кърви, значи е достатъчно голяма да бъде омъжена за доброто на Англия. Дъщерите трябва да са полезни с нещо".
Думите определено звучаха като думи на баща ми.
- Не знам - каза госпожица Катрин. - Кралството на мюсюлманите може да е много опасно място за нея...
Господин Аскам сниши глас, но въпреки това успях да го чуя.
- Лондон е много опасно място за нея, Кат. Живеем в повратни времена. С всеки ден кралят става все по-болен и непредвидим, дворът е разделен на привърженици на Едуард и Мери. Нашата Елизабет е най-слабият претендент за престола, но въпреки това самото й присъствие в Англия застрашава другите двама. Знаеш колко често изправили се едни срещу други престолонаследници умират мистериозно по време на чума...
Ахнах тихо, застанала до вратата.
Госпожица Катрин се умълча.
- Ще бъде добре пазена по пътя - каза господин Аскам. - Кралят е осигурил шестима от най-добрите си бойци за наш ескорт.
- Тревожа се не само за физическата й безопасност. Искам да защитя и нравствеността й. Ще се нуждае от придружителка - надменно заяви госпожица Катрин. Тя се беше омъжила за господин Джон
Ашли предишната година на напредналата възраст четирийсет години, макар все още да настояваше да се обръщам към нея с „госпожице", тъй като така се чувствала по-млада.
- Добре, тогава... — оживи се господин Аскам.
- От отговорна придружителка, Роджър. Омъжена или най-малкото сгодена. Която да бъде нравствен пример за Елизабет. А не глупава никаквица, която ще се изкуши да влезе в грях в екзотична страна или да флиртува с гвардейците по пътя дотам... чакай, знам! Примроуз Понсонби и съпругът й Луелин.
Учителят ми изстена, когато чу предложението.
-Семейство Понсонби...
- ... са образцови християни, за жалост бездетни, които винаги са били верни на краля - довърши госпожица Катрин. - Ако заминат с вас, Роджър, страховете ми донякъде ще бъдат успокоени.
- Добре. Съгласен.
Секунди по-късно двамата влязоха в кабинета.
Господин Аскам ми кимна.
- Бес, така и така ще трябва да напуснеш това място, какво ще кажеш за едно приключение?
- Къде, сър? - колкото се може по-невинно попитах аз.
- Много добре знаеш къде, млада госпожице. Подслушваше ни. - Той се усмихна. — Трябва да ахкаш по-тихо, ако искаш да станеш опитен шпионин, малката ми. На шахматния турнир в Константинопол. Да гледаме как се състезава господин Джайлс.
Скочих, ухилена до уши.
- Каква чудесна идея! Може ли Гуини и Елси също да дойдат? Може ли? Моля ви!
Господин Аскам се намръщи и погледна госпожица Кейт.
- Боя се, че прекрачвам прекалено много граници само с това, че вземам теб, моя малка принцесо - рече той. - Ще е прекалено много придружителите ти да се
грижат и за трите, но с две биха могли да се справят. Можеш да вземеш една от тях.
Поколебах се и погледнах към двете си приятелки. Към теб, Гуини, срамежлива и сладка, като самотно цвете, загледана в мен с тиха надежда, докато Елси цялата сияеше от вълнение - с широко отворени очи, с отчаяно стиснати юмруци, изпълнена с очакване. Тя обожаваше романтични истории за дръзки принцове с бляскави дворци. Пътешествие до екзотичен град на изток беше за нея като сбъднат сън. Имах цялото й внимание и това ми хареса.
- Ще взема Елси! - извиках аз и тя изписка и ме прегърна възторжено. Признавам, че докато се мъчех да се освободя от прегръдката й, забелязах как ти ме погледна смаяно.