Чух някои на платформата да коментират, че седмата и последна игра от срещата може да остане в историята като една от най-великите партии шах на всички времена.
Заман взе бързо царицата на Владимир, но московчанинът изравни няколко хода по-късно и сега двамата се сражаваха без царици, като бавно премахваха фигури от дъската, докато не„стигнаха до гибелен ендшпил с пешки и царе.
Публиката, както на платформата, така и в залата, беше на тръни. Всеки ход се посрещаше с рязко поемане на дъх, аплодисменти или ужасено ахване.
И тогава Заман - след изключително дързък ход, с който жертва една обещаваща пешка - превърна една изолирана пешка в царица и с няколко бързи и брутални хода разчисти дъската. Владимир, зашеметен от факта, че е така внезапно и хитро надигран, събори царя си и „Света София" избухна в оглушителни аплодисменти. Всички станаха на крака, отдавайки почит на епичната битка, на която бяха станали свидетели.
Аз също станах и заръкоплясках, но забелязах, че учителят ми остана на мястото си. Само той в цялата зала не стана, нито пък ръкопляскаше.
Докато бурните овации стихваха и султанът отиваше да стисне ръката на изтощения Заман, учителят ми каза:
- Хайде, Бес. Да идем да хапнем с Джайлс преди неговия важен мач днес следобед. Видях достатъчно.
Смутена, излязох след него от „Света София".
Мислех си, че ще идем в покоите ни, но господин Аскам реши да обядваме като на пикник, на едно одеяло на слънце в централната поляна на Първия двор.
Господин Джайлс се хранеше мълчаливо, потънал в мисли, като се мъчеше да успокои ума си преди предстоящата среща. Елси непрекъснато се озърташе към минаващите, несъмнено с надеждата да зърне престолонаследника.
Попитах учителя защо ядем по този начин - навън и без компания.
- Стените на покоите ни имат уши - каза той. - А някои и очи. Султанът знаеше за тайната бележка, която намерих в тока на Максимилиан, а съм сигурен, че Латиф не я беше видял. Споменах за съществуването й единствено на теб в покоите и съм сигурен, че ти не си казвала на никого.
- Разбира се, че не съм! - казах аз, като внезапно започнах да се питам какво друго може да сме казали, мислейки си. че сме насаме. Веднага се сетих за разказите на Елси за нощните й приключения.
- Седим тук — каза господин Аскам, — защото не искам султанът да чуе отговора на въпроса, който искаш да ми зададеш за срещата, която гледахме току-що.
Зададох въпроса, за който намекваше.
- Откъде знаехте, че Заман ще победи? Изоставаше много и беше изгубил категорично първите три игри.
Господин Аскам кимна.
- Заман имаше помощ. Отгоре.
Погледнах го невярващо.
- Божествена помощ? От мюсюлманския бог ли?
- Не, нищо свръхестествено. Човешка помощ. Сигурно си забелязала как между ходовете често се облягаше назад и поглеждаше нагоре. Заман не търсеше божествена помощ, а сигнали от екип местни опитни шахматисти, които седяха в личния молитвен балкон на султана. Бяха петима, скрити зад дървената решет-
ка, далеч от очите на тълпата долу и в галериите. През цялото време гледаха и анализираха партиите.
- Значи Заман е мамил?!
- Да. Когато по средата на срещата напуснах платформата, се разходих до едно място при входа на султана, откъдето се открива изглед към балкона. И ги видях - петима, наведени над шахматна дъска, да повтарят ходовете на Заман и Владимир и да обсъждат яростно следващите ходове. А Заман се нуждаеше от цялата помощ, която можеше да му се предложи. Владимир е много силен играч и не мисля, че шампионът на султана или помощниците му са имали представа, че московчанинът ще спечели така бързо първата игра. Спомняш си, че Заман издържа малко повече през втората партия и още повече през третата - на помощниците им трябваше време да разработят защитата и стратегиите за отбиване на атаките на Владимир.
- Но това е скандално! - възкликнах аз. - Трябва да кажем на...
- В никакъв случай. Пък и на кого можеш да кажеш? На султана ли? Помощниците на Заман бяха на неговия личен балкон. Несъмнено действат с негово знание и съгласие. Знаем, че султанът подправи жребия в полза на Заман. Подозираме, че се е опитал да отрови господин Джайлс по пътя насам - и кой знае, може би и други участници. Влахът Драган каза, че се чувствал зле още от пристигането си във Византион. А сега знаем, че султанът е готов на всичко, за да осигури победата на своя човек пред очите на поданиците си.
- Ами нашите покои?
Учителят ми въздъхна.
-Предполагам, че някой подслушва разговорите ни зад тънките стени или може би през тавана. Занапред трябва да внимаваме какво говорим в стаите си.
Поклатих глава. Учителят ми понякога беше невероятно схватлив.