Господин Аскам огледа залата и откри източника на светлина - една циганка държеше огледалце и го накланяше така, че светлината да блести в очите на господин Джайлс. Не го правеше открито или за дълго, а само колкото незабелязано да дразни нашия играч.
Учителят ми тихо повика един дворцов страж, посочи жената с огледалцето и тя беше дискретно изведена навън, но Драган вече беше спечелил играта и поведе с три на две. Така на простака му оставаше още само една игра до победата.
С премахването на пречката обаче господин Джайлс отново се съсредоточи и играта му стана малко по-добра. Пред лицето на непрекъснатите груби оскърбления той показа почти свръхестествено спокойствие, което - както се беше надявал учителят ми — накрая накара Драган да започне да ругае себе си („Къде ти е умът, Драгане!", „Трябваше да си пребил този английски тъпак още преди две игри!").
Освен това започна да гледа към Джайлс, след като хвърляше обидите си, като търсеше някаква реакция, каквато и да е. Но след като не откриваше такава, вдигаше намусено поредната фигура и я стоварваше върху дъската. Господин Джайлс не трепваше. Влахът започна да ругае още по-люто.
Така господин Джайлс спечели шестата игра и доведе срещата до седмата и решителна битка.
За моя изненада господин Джайлс взе инициативата още в самото начало, при това безмилостно - нещо крайно необичайно за него. (Направи мощен клин от пешки, през който Драган просто не можеше да про-
никне, и го използва като основа за унищожителните си атаки с конете и един офицер.)
По-късно господин Джайлс ми каза, че вече бил схванал основните тактики на влаха и можел да предвижда всяка атака и да я връща тъпкано - вземаше основните фигури на влаха една по една. докато противникът му не остана само с цар и няколко пешки срещу конете, офицерите, топовете и царицата на господин Джайлс.
Тогава господин Джайлс премести топа си чак в другия край на дъската и каза на влаха нещо, което само той успя да чуе.
Ходът матира Драган, макар че господин Джайлс явно каза нещо повече от: „Шах и мат". Мачът приключи и грамадният влах ядосано напусна подиума, като мърмореше и жестикулираше просташки.
Когато по-късно господин Джайлс се върна при нас с уморена усмивка, го попитах какво точно е казал на Драган в края на играта.
Господин Джайлс сви срамежливо рамене.
- Казах му: „Шах и мат, копеле мръсно. И иди да ебеш своята майка".
Партиите на господин Джайлс приключиха много преди другия четвъртфинал, който се играеше на втория подиум - онзи между Назирудин и Ибрахим.
Въпреки нечестните похвати и грубите обиди, стратегически погледнато двубоят между господин Джайлс и Драган беше съвсем пряк сблъсък, с много дръзки ходове и принудителни размени на фигури. Двубоят на Назирудин и Ибрахим бе по-заплетен и мъчителен. За времето, за което господин Джайлс и Драган изиграха седем игри, другите двама съперници бяха завършили само четири, като всеки имаше по две победи.
След като оставихме господин Джайлс да приема сърдечните поздрави на другите делегации (нашият играч искаше да гледа и края на другата среща), ние
с господин Аскам и Елси си тръгнахме от „Света София". Учителят ми беше решил да посвети остатъка от деня на разследването.
И по-точно искаше да говори с бореца Дарий.
През целия следобед го издирвахме в двореца, обикаляхме от двор на двор, разпитвахме стражи, слуги и гости дали не са виждали прочутия спортист.
Но никой не го беше зървал и никой нямаше представа къде е.
Дарий беше изчезнал.
Полземният свят
След възбудата от победата на господин Джайлс през деня и следобедното търсене на Дарий учителят ми се оттегли веднага след вечеря и бързо потъна в дълбок сън. Господин Джайлс също заспа от изтощение след битката с влаха.
Така останах под опеката на Елси. а тя имаше една-единствена цел тази вечер.
- Ела, Беси! Ела да видиш с очите си какво представляват сбирките на принца. Чух. че тази нощ партито щяло да се проведе в банята на баща му. След малко имам среща със Зубайда при входа на харема. Ела! Сега е моментът и ще дам на бъдещия султан да вкуси английската ми роза!
И така отидох с Елси, увита в наметало с качулка, с ум, безнадеждно разкъсван между невинен трепет, скрита възбуда и чисто любопитство. Едно беше да слушам за подвизите на Елси, но съвсем друго - да ги видя с очите си. Едва не подтичвах, за да не изостана.