Срещнахме се със Зубайда при главния вход на харема. Зубайда беше облечена в леко наметало с копче на шията - от време на време ветрецът го разтваряше и виждах, че под него носи много къса рокля от тънък, почти прозрачен плат с дълги цепки на двете бедра.
Отидохме до стражите, но те реагираха странно -казаха, че ще пуснат само Елси.
- По заповед на принц Селим - каза единият. - Тази вечер само малцина избрани ще участват в събирането. Ти си една от тях, но те - той кимна към Зубайда и мен — не са.
Елси се обърна към нас и ни погледна слисано. Макар да бе вярна на приятелките си, тя имаше намерения за нощта и искаше от нас разрешение да я оставим, за да ги осъществи.
- Върви, Елси - казах аз. - Ще се наложи да видя някой друг път сбирките на престолонаследника.
Зубайда не изглеждаше толкова склонна Елси да отиде без нея, особено като се имаше предвид, че именно тя й беше осигурявала достъп до тези партита за подбрани.
- Зу-зу? - умолително рече Елси. - Имаш ли нещо против?
- Ох. върви - отвърна Зубайда. - Върви.
Елси изписка възторжено.
- Утре ще ви разкажа! - После ни прегърна и се втурна между стражите в тайния свят на харема.
Двете със Зубайда останахме да стоим отпред, разочаровани и умърлушени.
После Зубайда ме дръпна по-далеч от стражите.
- Знаеш ли, има и други начини да се стигне до затворените части на двореца. Ела с мен.
Забързахме в нощта.
Зубайда ме поведе към малка градина в северния край на Четвъртия двор.
В тази донякъде уединена част на двореца имаше множество горички и градини - приличаха на оградени с решетъчни стени миниатюрни дворове. Повечето цветя бяха лалета, но точно тази градина бе посветена на розите. В центъра й весело ромонеше малък фонтан.
Зубайда се огледа крадешком и влязохме в градината. Там Зубайда взе запалена факла от скобата й на
стената, бързо коленичи до фонтана и повдигна една решетка в плочника.
- Израснала съм в двореца и когато бях малка, по-големите ме запознаха с подземния свят - каза тя. -Подобно на всички деца, обичахме да си играем в старите канали и цистерни. Тунелите и залите долу минават точно под харема.
Под отвора зееше мрак. Чувах въздишките на въздуха някъде дълбоко долу - звуци на обширно пространство.
Зубайда влезе в дупката и започна да се спуска по някаква стълба.
- Нали не се страхуваш от тъмното, принцесо? -подхвърли ми предизвикателно и изчезна заедно с факлата. Отекващият й глас добави: - И нагласи решетката на мястото й.
Поколебах се за момент, неуверена и малко уплашена, но накрая гордостта и любопитството надделяха и забързах през отвора след Зубайда.
Стигнахме до каменно стълбище, което се виеше на спирала надолу. Заслизах, като гледах да не изоставам от Зубайда. Стълбището стигна до вода. Спрях и изведнъж открих, че се намирам в огромна изкуствена пещера.
Гора от колони се простираше пред мен - поне двайсет, идеално подредени, поддържащи високия таван. Бяха римски стил, от дялан мрамор; в горните и долните им краища имаше изваяни глави на Артемида, Афродита и (на някои от тях) Медуза. Всички се издигаха от голямо подземно езеро.
- Цистерна - прошепна Зубайда. - За прясна вода. Римляните построили в града десетки такива, за да съхраняват водата, която докарвали от планините. През вековете оттогава Константинопол бил строен и надстрояван върху тях. Но римските цистерни са тол-
кова здрави, че са се запазили и до днес и продължават да събират подземните води. Много от жителите на града пробиват дупки в подовете на мазетата си и черпят вода от тях с кофи. Не се безпокой, не е дълбоко.
Зубайда влезе в езерото и наистина, водата стигаше само до коленете й. Тя загази напред в мрака, сиянието на факлата беше като малък ореол около главата й. Забързах след нея.
Първата цистерна беше пълна и с много боклук - изхвърлени железни порти и тръби, дъски, врати с пантите по тях, някакви стари варовикови блокове, натрупани безразборно и грозно покрай колоните. Тесни пътеки минаваха през купчините и боклуците надвис-ваха застрашително над нас.
- Преди входът бил по-широк и обитателите на двореца изхвърляли боклуците си тук - обясни Зубайда. - За да се сложи край на този навик, входът бил зазидан и сега е останала само онази малка решетка горе в градината.
Имаше и други опасности. Във втората цистерна, скрити под дълбоката до коляно вода, имаше по-дълбоки дупки, разположени на неравномерни разстояния, в които човек можеше да потъне цял. Едва не улучих две от тях.
- Цистерните са всъщност .малки - каза Зубайда. -Има една огромна при Ая София, в сравнение с която тези са миниатюрни.
Гледах да не се отделям от спътницата си и се радвам, че не изостанах - след първите две зали Зубайда ме поведе през същински лабиринт от тесни проходи и великолепни цистерни, истински подземен лабиринт, достоен за самия Минос.