Когато приключих, първата игра от мача беше в разгара си, но нито аз, нито господин Аскам забелязвахме това. (Точно тогава Елси стана, за да посети тоалетната. Предполагам, че го направи, за да може да мине покрай престолонаследника.)
Учителят ми ме погледна сериозно.
- Повече никакви нощни разходки сама из двореца, млада госпожице.
- Но вие направихте абсолютно същото...
- Аз съм възрастен мъж! А ти си тринайсетгодишно момиче! Представи си, че беше станало нещо с теб в онези цистерни. Можеше да изчезнеш безследно.
Каза го с искрена загриженост, но и строго. После омекна.
- Бес, знам, че Елси се е отдала на нощни приключения, но тя е по-голяма от теб. Освен това е вятърничава глупачка, която не разбира напълно какви са последствията от това, че отдава тялото си на всеки изпречил й се мъж. Да, наясно съм с проявите й както тук, така и у дома. Бих могъл да я спра, но тя е млада жена, която може сама да взема решения. Освен това гледам на нея като пример за теб, който можеш да избереш да следваш или да подминеш. По мое мнение Елси със сигурност ще си докара беля един ден. Не и ти обаче, поне докато си под мое наставничество.
Сведох глава.
- Много съжалявам, сър. Няма да се повтори. - Бях донякъде стресната от това, че знае за разюздаността на Елси. До този момент си мислех, че господин Аскам почти не я забелязва. Оказваше се обаче, че е наясно с много повече неща, отколкото предполагах.
- Благодаря, Бес - каза той, видимо успокоен. -Трябва да добавя също, че съм доста привързан към теб. Щях да бъда съсипан, ако ти се беше случило нещо.
Усмихнах се.
Той се поизправи в стола си.
- След като казах всичко това, с откриването на Пиетро ти ни осигури много обещаващо парче от мозайката на интриги. Значи кардинал Кардоза е отказал християнско погребение на по-малкото момче на Бру-
нело, с което е разгневил готвача. Но дали тази обида е била достатъчна, за да накара Брунело да отрови кардинала? Не съм сигурен.
Радостните възгласи на тълпата ни накараха да се обърнем. Ибрахим току-що бе взел един от конете на господин Джайлс.
Загледах с интерес партията.
Докато тя се разиграваше, забелязах, че господин Джайлс често бърше челото си с кърпа. Като че ли се потеше повече от обичайното, но приписах това на напрежението, че участва в полуфинал срещу талантлив партньор на такава историческа сцена.
От време на време той поглеждаше към господин Аскам и мен и се усмихваше едва-едва - нещо, което не бе правил при предишните срещи. Беше крайно необичайно.
После го видях как допусна грешка. Грешка, която никога не би допуснал.
Премести царицата си на позиция, която щеше да позволи на Ибрахим при следващия ход да застраши царя и царицата на господин Джайлс с коня си.
Разбира се, Ибрахим се възползва от подаръка. Господин Джайлс премести царя си и миг по-късно царицата му беше взета. Тълпата изрева от възторг.
От този момент резултатът от първата игра бе ясен. Без царица господин Джайлс можеше само да се сражава доблестно, но напразно. Ибрахим постепенно го изтощи, като вземаше основните му фигури една по една, и накрая господин Джайлс, останал само с три пешки, които да пазят царя му, се предаде и протегна ръка, за да поздрави противника си.
Тълпата изпадна в делириум. Всички ревяха и ръкопляскаха. Техният човек вече водеше с едно на нула.
А господин Джайлс само погледна отново към господин Аскам и мен.
По време на почивката между игрите двамата с господин Аскам отидохме при господин Джайлс.
- Джайлс, добре ли си? - попита учителят ми. - Изглеждаш пребледнял. Как си?
Господин Джайлс примигна, за да махне потта от очите си.
- Аз... добре съм, благодаря, Роджър. Добре съм. Нищо ми няма.
Но не играеше като човек, който е добре.
Бързо изгуби втората игра и успя да спечели третата на косъм, когато Ибрахим направи необмислен ход и господин Джайлс го постави в шах и мат с коронната си комбинация с царица и офицер. Въпреки това изглеждаше ужасно изнервен, продължаваше да се поти и явно се чувстваше много неудобно.
Изгуби четвъртата игра в напрегнат ендшпил.
Двамата с учителя ми отново слязохме при него на подиума. Господин Аскам му поднесе чаша чай.
- Джайлс, какво става? - прошепна учителят ми. -Едва ли някой в тълпата може да види, но аз мога. Не си себе си. Не играеш като себе си...
-Казаха ми, че ще убият теб и Елизабет, ако победя, Роджър - тихо отвърна господин Джайлс.
Господин Аскам се вцепени.
- Какво? Кой ти го каза?
- Садразамът. Сутринта, докато заемах мястото си на подиума. Новите ви стражи - господин Джайлс погледна към двамата гвардейци на платформата - не са зад вас, за да ви защитават. Те са убийци. Наредено им е да ви убият, а по-късно да убият и мен, ако победя Ибрахим.