Понякога учителят ми поглеждаше в друга посока, към кардинал Кардоза. Едрият църковен представител явно беше отегчен. Верният му слуга Синон стоеше зад него, без да обръща внимание на шаха, но и без да изпуска от поглед нищо друго. Макар да играеше представителят на Църквата, кардиналът гледаше срещата от задължение, а не с интерес, сякаш мачът му пречеше да се занимава с други, по-важни неща. От време на време размахваше малката мухобойка пред лицето си.
- Тази мухобойка... - прошепна учителят ми.
Само аз го чух и също погледнах натам. Видях разноцветните косми - кафяви, черни, руси...
19 Турнирът
289
Господин Аскам се взираше напрегнато в малкия камшик, когато изведнъж го осени.
- Бенисио, по-малкият син на готвача, е бил с руса коса. Почти снежнобяла. Ох, Господи. Това не са конски косми. А човешка коса. Кардоза си запазва кичур коса от всяко момче, което насилва.
Сега видях малкия камшик в ужасяваща нова светлина. Очите ми се присвиха към кичура снежнобяла коса сред многото други цветове.
- Кардоза, чудовище такова... - промълви учителят ми. Личеше си, че умът му работи на пълна скорост.
Точно тогава до кардинала се появи дворцов страж и му прошепна нещо. Кардоза бързо напусна „Света София", следван от Синон и наблюдаван от учителя ми и мен.
Това накара учителя ми да се замисли още по-напрегнато. Той се взираше незрящо в далечината, без да обръща внимание на играта, сключил съсредоточено вежди.
После рязко стана.
- Ела, Бес. Тази среща ще се проточи. Имаме загадки за разрешаване, а интересът на всички към срещата ще ни даде възможност да посетим незабелязано твоя подземен свят и да намерим неоткриваемия Пиетро.
- Пиетро ли?
- Да. Искам да му задам един въпрос. Един-единствен въпрос, който ще реши случая.
Пиетро
И докато всички жители на Константинопол се бяха струпали около „Света София" да гледат битката между Заман и брат Раул, двамата с учителя ми се върнахме в опустелия дворец, следвани неотклонно от евнуха Латиф. Малко пред нас видяхме кардинал Кардоза и Синон заедно със стража да минават през Портата на щастието и да се насочват към посолството.
-Латиф - каза учителят ми. - Искам да държиш под око кардинала, докато посетя едно тайно място.
- Заповедта ми е да ви съпровождам непрекъснато - отвърна Латиф. — Особено на тайни места.
- Ако искаш да ми помогнеш да разреша тази загадка, ще следиш кардинала. Ако съм прав, всичко се е случило заради кардинал Кардоза и той самият има кръв по ръцете си. Мисля, че сме близо до развръзката, и трябва да знаем къде се намира, когато настъпи решителният момент.
Латиф се поколеба.
-Но...
- Латиф, просто ме остави да си свърша работата! Помогни .ми да си свърша работата! Несъмнено вече си наясно, че търся единствено истината! Не искам да злепоставям господаря ти или турнира му. Търся само истината. Моля те, просто ми помогни!
Латиф като че ли омекна и кимна бавно.
-Дръж под око кардинала - каза господин Аскам. -Ако влезе в посолството, иди на терасата от онази нощ
и гледай дали е вътре. Тръгне ли другаде, последвай го. Бес, къде е входът към твоя подземен свят?
- В градината с розите в Четвъртия двор.
- Латиф, чакай ни там след половин час - каза учителят ми.
Латиф кимна и ни остави, макар и малко колебливо.
Двамата с господин Аскам открихме Зубайда при един фонтан с някои от по-младите момичета от харема и след малко увещания от страна на учителя (и заплахата да каже на султана, ако откаже да ни съдейства) тя се съгласи да ни преведе през лабиринта до Пиетро.
След кратко отбиване в кухнята (по мое предложение) отидохме в градината с розите и започнахме спускането си, второ за мен, в подземния свят на двореца Топкапъ.
Оказа се, че светът на цистерните е много по-различен през деня, отколкото нощем.
Макар да си оставаше усоен и тъмен лабиринт, той вече не беше така зловещ. Това се дължеше до голяма степен на малките пукнатини в тавана на множеството зали, от които се процеждаха тънки лъчи слънчева светлина, пронизващи сумрака като опънати диагонално нишки. Макар господин Аскам и Зубайда да носеха факли, лъчите осигуряваха достатъчно светлина и някои от залите ми изглеждаха познати. Намирането на обратния път със сигурност щеше да е по-лесно, стига навън още да светеше слънце.
Водени от Зубайда, минахме през първите зали, включително и онези с купчините боклуци и опасните дупки, и скоро стигнахме до цистерната, в която се бяхме натъкнали на гладните деца.
Естествено, тях ги нямаше никакви.