- Пиетро! - извиках аз. - Пиетро! Не се бой, този човек не ви желае злото! Той е моят учител, за когото
ти казах, и иска да те пита нещо! Освен това донесох и храна. - И вдигнах торбата печени пилета, която бяхме взели от кухните.
От различните колиби и купчините боклуци се появиха глави. Децата пристъпиха напред, отначало колебливо, като поглеждаха с доста опасения към господин Аскам, но накрая миризмата на топлите печени пилета се оказа непреодолима за изгладнелите им кореми.
Пиетро се показа иззад една колона.
- Какво искате?
Господин Аскам излезе напред.
- Можеш да обвиниш мен за натрапването, момко. Аз убедих момичетата да ме доведат тук. Имам само един прост въпрос към теб — в миналото, когато кардинал Кардоза се е хранил в посолството си, брат ти Бенисио ли му е носил храната?
Пиетро рязко се обърна към него.
Изглеждаше така, сякаш учителят ми го е зашлевил през лицето.
А после, за моя най-голяма изненада, Пиетро се срина.
- Да, така беше - каза той, рухна на колене пред учителя ми и се разрида. - Ох. господине! Добри господине! Онзи кардинал, онзи жесток кучи син Кардоза правеше гадости с брат ми! А Бенисио беше глуповат, бавноразвиващ се, но сладък и невинен като слънчев лъч. А онзи мръсник го насилваше нощ след нощ и Бенисио, милият малък Бенисио, слабоумният малък Бенисио дори не проумяваше какво става! Не ми каза нищо до нощта, когато го намерих умиращ в локва от собствената му кръв, покрусен и засрамен, прерязал китките си със собствената си ръка.
Погледнах към господин Аскам, но той поклати глава и попита Пиетро:
- Каза ли на баща си?
- Какво бих могъл да му кажа? Може би това. че всяка нощ, откакто пристигнахме във Византион преди три месеца, той лично е пращал слабоумния си син в ръцете на насилник? Не, не му казах. Поех нещата в своите ръце и в нощта на големия банкет отнесох онова ястие на кардинала, но после...
- Но макар че си оставил отровената храна в личните покои на кардинал Кардоза. не той е ял от нея. а кардинал Фарнезе - каза господин Лскам. - Убил си погрешния човек.
-Да.
- Знаеше ли, че кардинал Кардоза е бил задържан?
-Не.
- А знаеше ли, че гостуващият кардинал Фарнезе ще отседне в личните покои на Кардоза?
-Не.
- И когато малко по-късно си се върнал да провериш дали планът ти е проработил, си намерил мъртъв погрешния човек и за да заблудиш следствието, си обезобразил лицето на Фарнезе по начина, по който го прави безумният злодей в града, и си изхвърлил тялото в басейна.
Момчето кимна тъжно.
-Да.
- Казал си на Елизабет, че баща ти е имал разправия с кардинал Кардоза заради отказа му да погребе Бени-сио с всички почести.
- Това беше върхът на лицемерието му. Това чудовище докара брат ми до самоубийство, а после го лиши от християнско погребение с твърдението, че чрез самоубийството си Бенисио е оскърбил Бог. Върховната обида!
- Определено - тихо рече господин Аскам. - Предполагам, че това е била и причината кардиналът да поръча убийството на родителите ти.
- Какво?!
- Смятам, че кардинал Кардоза, след като е разбрал, че отровата, убила кардинал Фарнезе, е била предназначена всъщност за него, погрешно е сметнал, че баща ти по някакъв начин е научил за извращенията му с брат ти и е отровил храната. Затова е уредил убийството на баща ти и майка ти.
На лицето на Пиетро се изписа ужас. когато осъзна каква огромна грешка е допуснал - неуспешното му покушение срещу кардинала бе довело до смъртта на родителите му.
- Ох, Господи... - промълви той. Очите му ни гледаха, но не виждаха нищо.
Учителят ми каза:
- Не би могъл да знаеш, че нещата ще се развият по такъв начин, Пиетро. Просто не би могъл.
Момчето не каза нищо.
- Разбираш, че трябва да разкажа на султана всичко това - рече господин Аскам. - Което означава, че оставането в двореца може да се окаже опасно за теб. Може би ще е по-добре да напуснеш това място и за известно време да изчезнеш.
Пиетро продължаваше да мълчи.
- Наистина съжалявам, Пиетро - рече учителят ми. - Желая ти всичко добро.
И с тези думи господин Аскам поведе Зубайда и мен обратно към изхода на цистерната.
Докато вървяхме обратно през лабиринта зали, господин Аскам каза:
- Допуснах същата грешка, която е допуснал и кардинал Кардоза. Помислих си, че Брунело се е опитал да го убие. Отровата обаче не е била сложена от разярения баща на Бенисио, а от разярения му брат.
Стигнахме до предпоследната цистерна.
- Трябва да говоря със султана - каза господин Аскам. - Кардинал Кардоза трябва да бъде аресту-
ван за убийството, или поне за поръчването на убийството на Брунело и жена му. Ще кажа на султана, че момчето Пиетро е виновно за смъртта на гостуващия кардинал.