- И султанът ще го арестува? - попитах аз.
- Предполагам, че да - отвърна господин Аскам.
Докато пресичахме предпоследната цистерна с
опасните дупки в пода, бяхме така погълнати от разговора. че направих погрешна стъпка и десният ми крак потъна в един от скритите отвори.
Петата ми докосна нещо. Нещо меко.
Нещо като...
Изписках.
- Там долу има нещо!
Зубайда и господин Аскам ме хванаха за ръце и ме вдигнаха. После всички погледнахме в дупката, която бе погълнала крака ми. Отгоре светеше тънък слънчев лъч. само колкото да освети онова, което бях докоснала.
Лицето на Дарий бореца се взираше в нас с широко отворени немигащи очи.
Стоеше изправен в дълбоката седем стъпки дупка, с вързани на гърба ръце, с разпиляна около лицето му коса. На краката му вероятно имаше вериги или нещо също толкова тежко.
- Дарий... - ахна Зубайда.
- Смъртта на бореца свързана ли е с нашия случай? - попитах аз.
- Не - твърдо отвърна учителят ми. — Неговата смърт е друг въпрос. Но това може да почака. Сега е време да се изправим срещу кардинала.
Господин Аскам влезе в последната цистерна и тръгна към стълбището, водещо към дневната светлина. Забързах след него и стигнахме при стълбището заедно. И се заковахме на място, когато някаква фигура внезапно препречи пътя ни.
Видях първо крака на човека и моментално забелязах, че на дървената подметка на левия му сандал при палеца има ясно изразена V-образна резка.
Погледът ми продължи нагоре и видях собственика на мистериозните сандали - сандалите, които бяха оставили отпечатъка си в кланицата, в която бяха открили обесения готвач и жена му, както и в калта при менажерията, където бяха устроили капан на учителя ми. И накрая погледът ми срещна студения и безизразен поглед на Синон, високия личен слуга на кардинал Кардоза.
Човекът но корлиноло
- Синон - каза учителят ми. - Чудех се дали кардиналът няма да те изпрати да ме убиеш.
- Кардиналът казва, че знаеш прекалено много, англичанино. Нареди ти и момичето ти да умрете и съм тук. за да изпълня присъдата.
Извисяваше се над нас. Лицето му бе напълно лишено от емоции. Стоеше изнервящо неподвижно и с изненада се сетих, че съм виждала подобна стойка преди - в нощта, когато с учителя ми бяхме гледали разюзданото събиране в посолството. Тогава бях зърнала в сенките висока фигура, която стоеше също тъй зловещо неподвижно и ни наблюдаваше зад решетъчната стена на поляната. Значи е бил Синон.
Той слезе в плитката вода на цистерната и пристъпи към учителя и мен. Господин Аскам ме бутна назад, за да ме защити. Зубайда просто се омете.
- Ти си обесил готвача и жена му по заръка на господаря си - каза господин Аскам.
- Правя онова, което ми заповяда господарят.
- И ми устрои капана в менажерията.
Синон продължи да се приближава.
- Правя онова, което ми заповяда господарят.
Учителят ми продължи да отстъпва.
- И убийства ли?
Синон не спираше.
- За твоето убийство ми даде опрощение предварително. - Той кимна към мен. — И за нейното. Господарят ми каза, че ще ида в рая заради това.
- Господарят ти е педераст. В рая няма място за него или за онези, които му служат.
- Ще оставим Бог да решава това - каза Синон и извади къса проблясваща сабя. - Господ ще води ръката ми.
Вече стояхме сред пръснатия боклук, изхвърлен небрежно в цистерната - купчините изпотрошени мебели, ръждиви железни пръти и тежката решетъчна порта.
- Бес, назад - прошепна господин Аскам. - Ако този тип ме убие, бягай в цистерните и се измъкни по някакъв начин. После разкажи всичко на султана. -Погледна ме в очите за миг. - И знай, че винаги ме е било грижа за теб.
Отстъпих назад, както ми беше заръчано. Изведнъж Синон нададе вик и се хвърли към господин Аскам.
Учителят ми обаче беше отстъпвал с цел, която не бях забелязала — когато Синон се втурна към него, господин Аскам стоеше до купчина, на върха на която лежеше желязна тръба. Той бързо я сграбчи и отби с нея атаката на Синон. Желязото звънна зловещо.
Слугата изрева и се хвърли към учителя ми с изненадваща скорост, като размахваше яростно сабята си. Господин Аскам отбиваше ударите с тръбата и отстъпваше назад по прохода. Всеки звън отекваше в огромната цистерна.
Синон, който бе с цяла глава по-висок от учителя ми, удари господин Аскам в лицето и той падна тромаво в дълбоката до коляно вода. Слугата скочи и замахна надолу със сабята, но учителят ми се претър-коли настрани, като вдигна пръски. Острието удари само вълните.
Господин Аскам побягна отчаяно, целият вир-вода. Синон го подгони в друг проход, като ревеше от ярост. Ударите на сабята пропускаха учителя ми на косъм.