И тогава господин Аскам видя, че е допуснал грешка. В отчаянието си беше побягнал в задънен коридор.
Беше попаднал в капан.
Синон направи крачка напред, този път бавно. Пръстите му застрашително се свиха около дръжката на сабята.
Господин Аскам се дръпна до една купчина пръст. Нямаше къде да отстъпва по-нататък.
Гледах от входа на следващата цистерна, абсолютно безпомощна и ужасена.
— Бог ще решава... - монотонно произнесе Синон, докато пристъпваше към попадналия в безизходица господин Аскам. - Господ ще води ръката ми...
Застана над господин Аскам и вдигна сабята за смъртоносния удар, а учителят ми внезапно направи нещо абсолютно неочаквано - изрита с всичка сила, но не Синон, а крака на една счупена маса в купчината боклуци от лявата му страна.
Кракът се счупи, масата се килна и се катурна, а тежката желязна порта отгоре й се плъзна с цялата си тежест... право в лицето на Синон.
Желязото го удари и в цистерната отекна противно хрущене, когато ръбът на портата смаза носа на Синон и изби няколко зъба. Прислужникът падна, неестествено отметнал глава назад.
Ръбът натисна главата му под водата, а самата порта падна върху тялото му.
Синон лежеше пред учителя ми, затиснат под прътите на тежката порта. Лицето му беше станало на противна пихтия, носът му бе смазан, кървав и безформен. Лежеше само в две стъпки вода, но едва успяваше да си поеме дъх, водата се плискаше върху онова, което беше носът му, тежестта на желязото го приковаваше за пода. Двете му ръце бяха заклещени и не можеха да се движат.
Господин Аскам стоеше над него. Жестокият убиец се бе превърнал в безпомощен нещастник.
отчаяно мъчещ се да си поеме дъх. Водата над лицето му се смесваше с кръв и влизаше в устата му. Синон започна да се дави.
Учителят ми не правеше нищо.
Синон се помъчи да повдигне портата, но безуспешно. Беше прекалено тежка. Водата вече покриваше лицето му изцяло.
Учителят ми продължаваше да не прави нищо.
-По... мощ... -успя да изрече Синон през вълничките.
Господин Аскам погледна надолу към мъчещия се да се освободи убиец. Обикновено приветливото му и открито лице бе станало сурово, но не от гняв, а от нещо, което може да се опише единствено като спокойствие на съдник.
- За онези, които не показват милост, няма милост - каза той. - Брунело и жена му са загинали в безпомощен ужас от ръцете ти, Синон. Справедливо е да умреш в същия ужас.
И господин Аскам не помръдна, докато тежестта на желязната порта не притисна изцяло лицето на Синон под повърхността. Слугата зарита отчаяно и водата около него кипна. Не след дълго обаче той замря и вълните се успокоиха. Убиецът се беше удавил само в две стъпки вода.
Когато се върнах при господин Аскам, видях лицето на Синон под повърхността - разбито и окърваве-но, с взиращи се в нищото очи. Ангелът на смъртта бе мъртъв, умрял в мизерен страх, но дори на тази крехка възраст някак разбирах, че това е подобаващ край за такъв жесток човек.
- Хайде, Бес. - Господин Аскам ме поведе обратно към стълбището. - Време е да сложим край на това. Време е да се изправим срещу кардинал Кардоза.
В бърлогата на карлинала
Слънцето беше на път да залезе. Учителят ми, мокър от глава до пети и целият в драскотини от борбата си със Синон. поведе, каго крачеше бързо и енергично. Зубайда се беше върнала и ни следваше мълчаливо, явно несигурна какво точно да прави.
Изминахме само няколко крачки, когато Латиф се появи в градината с розите. Спря за момент, когато видя учителя ми подгизнал, окървавен и покрит с мръсотия, но не каза нищо за външния му вид.
- Господин Роджър Аскам, кардиналът е в посолството си. По всичко изглежда, че чака някого, но гостът още не беше пристигнал, когато дойдох тук да ви търся. Изпрати слугата си Синон на някаква задача малко след като започнах да наблюдавам постройката.
— Изпратил е слугата си да ни убие - отвърна учителят ми, докато минаваше покрай Латиф и се насочваше към поляната около католическото посолство. — Но вместо това слугата има днес среща със създателя си. Бес, намери най-близките стражи и им кажи незабавно да идат в посолството на кардинал Кардоза. Двамата с Латиф отиваме там.
Така се разделихме — учителят ми и спътникът му тръгнаха на юг. а ние със Зубайда забързахме обратно към Третия двор, за да намерим стражи.
След трийсетина крачки забелязах двама дворцови стражи при аркадата от лявата ни страна, в една ниша, да надничат през решетъчен прозорец, гледащ към посолството на Църквата.
- Стража! - извиках на гръцки и изтичах при тях. -Стража! Моля ви! Само...