Фандорин кимна утвърдително.
— Подполковник, незабавно да се шифрова и да се изпрати до Криденер по телеграфа — разпореди се Мизинов.
Казанзаки се поклони, взе листчето и дрънчейки с шпорите, хукна да изпълнява заповедта.
— Значи вече можете да се върнете на служба? — попита генералът.
Ераст Петрович се намръщи:
— Лаврентий Аркадиевич, мисля, че изпълних своя дълг, съобщих за фланговия маньовър на турците. Но да воювам с клетата Турция, която благополучно щеше да си се скапе и без нашите доблестни усилия — моля ви се…
— Хич не ми се молете, драги, няма какво да ми се молите — ядоса се Мизинов. — Щом смятате патриотизма за празни приказки, позволете да ви напомня, господин титулярен съветник, че не сте в оставка, а в безсрочен отпуск и макар да се водите към дипломатическото ведомство, всъщност, както и преди, служите при мен, в Трето отделение!
Варя хлъцна. Фандорин, когото бе смятала за почтен човек, се оказа полицейски агент? А на всичкото отгоре се прави на Печорин! Привлекателна бледност, морен поглед, благородно побелели слепоочия. Върви, че вярвай на хората.
— Ваше в-високопревъзходителство — тихо произнесе Ераст Петрович, явно без да подозира, че е безвъзвратно паднал в очите на Варя. — Служа не на вас, а на Русия. И не желая да участвам в една война, която носи на Русия не полза, а гибел.
— Какво носи войната, не е ваша работа, нито пък моя. Решението е на негово величество императора — отсече Мизинов.
Настъпи неловка пауза. Когато шефът на жандармите заговори отново, гласът му звучеше съвсем другояче.
— Ераст Петрович, драги — проникновено подхвана той. — Вижте какво става: стотици хиляди руснаци рискуват живота си, цялата страна се е превила на две от военното тегло… Подгонило ме е едно лошо предчувствие. Прекалено гладко вървят работите. Страхувам се, че няма да отидат на хубаво…
Отговор не последва, генералът уморено разтърка очи и призна:
— Трудно ми е, Фандорин, много ми е трудно. Заобиколен съм от некадърници, наоколо е пълен бардак. Не ми достигат хора, най-вече кадърни хора. Не смятам да ви товаря с дреболии. Имам една доста сложна задачка тъкмо като за вас.
Ераст Петрович въпросително наведе глава и генералът хитро присви очи:
— Спомняте ли си за Ануар ефенди? Секретаря на султан Абдул Хамид. Оня, дето се споменаваше в делото „Азазел“?
Ераст Петрович едва забележимо потръпна, но си замълча.
Мизинов се прокашля.
— Идиотът Казанзаки ви е взел за него, Бога ми. Разполагаме със сведения, че тоя твърде интересен турчин лично е оглавил секретна операция срещу нашите войски. Господинът май е луда глава, има доста авантюристична жилка. Като нищо може да се появи и сред нас, той е способен на такива неща. Стана ли ви интересно?
— Слушам ви, Лаврентий Аркадиевич — каза Фандорин и косо изгледа Варя.
— Чудесно, чудесно — зарадва се Мизинов и се провикна: — Новгородцев! Папката!
В стаята с леки крачки влезе възрастен майор с адютантски акселбант, подаде на генерала червена платнена папка и тутакси напусна. Варя зърна в коридора потната физиономия на подполковник Казанзаки и му направи гримаса на презрение и подигравка: пада ти се, садист такъв, подсмърчай сега зад вратата.
— И така, ето с какво разполагаме относно Ануар — зашумоля с хартия генералът. — Ще записвате ли?
— Ще запомня — отвърна Ераст Петрович.
— Данните ни за ранния период са крайно оскъдни. Роден е преди около трийсет и пет години. Според някои сведения това е станало в босненското мюсюлманско селце Хевраис. Родителите са неизвестни. Възпитан е някъде из Европа, в едно от прочутите учебни заведения на лейди Естер, за която вие със сигурност си спомняте от историята с „Азазел“.
Варя за втори път чуваше това странно наименование и за втори път Фандорин реагира някак странно — изпъна брадичка, сякаш внезапно му беше отесняла яката.
— Ануар ефенди изплува на повърхността преди около десет години, когато в Европа за първи път започва да се говори за великия турски реформатор Митхад паша. Нашият приятел Ануар, който към този момент още не е „ефенди“, е негов секретар. Обърнете внимание на служебното досие на Митхад — Мизинов измъкна отделен лист хартия и се прокашля. — По онова време той е генерал-губернатор на Дунавския вилает. Под неговото крило Ануар открива дилижансни линии за пощенски комуникации, прокарва железници, а също така основава верига от „ислаххане“ — благотворителни учебни заведения за сираци както от мюсюлманско, така и от християнско вероизповедание.
— О, тъй ли? — заинтересува се Фандорин.