Тоя път явно поумнелият Ануар залага на сигурно, като играе и по европейски, и по ориенталски. Започва по европейски: негови агенти усилено обикалят корабостроителницата, арсенала, монетарницата и работниците, които не са получавали пари от години, вдигат врява. Следва един чисто ориенталски трик. На 25 май Митхад паша обявява пред правоверните, че насън му се явил Пророкът (иди провери) и заръчал на верния си роб да спаси загиващата Турция.
Моят мил приятел Абдул Азис, както обикновено, прекарва времето си в харема и се наслаждава на компанията на любимата си жена, прекрасната Михри ханъм, която чака дете, капризничи и настоява повелителят непрекъснато да е до нея. Тая златокоса и синеока черкезка освен с неземната си хубост се слави и с това, че е изпразнила султанската хазна до дъно. Само през последната година тя е оставила из френските магазини в Пера над десет милиона рубли и е напълно разбираемо, че жителите на Константинопол, както биха се изразили склонните към understatement16 англичани, доста я недолюбват.
Вярвай ми, Лаврентий, не беше по силите ми да променя каквото и да е. Заклевах, заплашвах, забърквах интриги като харемски евнух, но Абдул Азис остана глух и ням. На 29 май около двореца Долмабахче (изключително уродлива постройка в европейско-ориенталски стил) гъмжеше от многохилядни тълпи, а падишахът не направи дори опит да успокои поданиците — затворил се е в женската половина на резиденцията, докъдето нямам достъп, и слуша виенски валсове, изпълнявани на пиано от Михри ханъм.
Междувременно Ануар седи неотлъчно при военния министър и се опитва да накара тоя предпазлив и внимателен господин да промени политическата си ориентация. Според донесението на моя агент, готвач на пашата (откъдето идва и специфичният оттенък на информацията) съдбоносните преговори са преминали по следния начин. Ануар пристига у министъра по пладне и двамата си поръчват кафе и питки. Четвърт час по-късно от кабинета на министъра отекват възмутените крясъци на негово превъзходителство, а адютантите отвеждат Ануар под охрана в ареста. През следващия половин час пашата ходи насам-натам из кабинета си и изяжда два подноса с халва, която много обича. След което решава лично да разпита изменника и се отправя към мазето. Към два и половина нарежда да донесат плодове и сладкиши. Към четири без десет — коняк и шампанско. Около пет часа пашата и гостът пият кафе, след което заминават при Митхад. Според слуховете условието за участието на министъра в преврата е длъжността велик везир и един милион лири стерлинги от английските покровители.
До вечерта двамата главни заговорници се споразумяват окончателно и същата нощ държавният преврат става факт. Флотът блокира двореца откъм морето, началникът на столичния гарнизон сменя караула със свои хора и султанът заедно с майка му и с бременната Михри ханъм са преместени по вода в двореца Ферийе.
Четири дни по-късно, султанът се заема да си подстригва брадата с ножица за маникюр, но толкова непохватно, че си прерязва вените на двете ръце и умира на място. Лекарите от европейските посолства, поканени да освидетелстват трупа, единодушно признават, че става дума за самоубийство, тъй като по тялото липсват каквито и да е следи от борба. С една дума, всичко е разиграно просто и изящно като в добра шахматна партия — такъв е стилът на Ануар ефенди.
Но това е само дебютът, нататък следва мителшпилът.
Военният министър изиграва своята роля и вече се превръща в сериозна пречка, понеже няма ни най-малка склонност към реформи и конституция, а най-много от всичко го интересува кога ще си получи обещания от Ануар милион. Още повече, военният министър се държи сякаш е най-важното лице в правителството и неуморно напомня, че тъкмо той, а не Митхад е свалил Абдул Азис.
Тъкмо в същото Ануар ефенди се опитва да убеди един храбър офицер, бивш адютант на покойния султан. Офицерът се казва Хасан бей, пада се брат на прекрасната Михри ханъм и е невероятно популярен сред придворните хубавици, понеже е красив, смел и превъзходно изпълнява италиански арии. Хасан бей е известен на всички просто като Черкезина.
Няколко дни след като Абдул Азис толкова несполучливо подкъсява брадата си, неутешимата Михри ханъм ражда мъртво дете и издъхва в страшни мъки. По това време Ануар и Черкезина стават неразделни другари. Един ден Хасан бей се отбива в резиденцията на Митхад паша да се види с приятеля си. Ануар отсъства, но пък точно в този момент министрите пристигат на съвещание при Митхад паша. В къщата са свикнали с Черкезина и го възприемат като свой. Той пие кафе с адютантите, пушат, бистрят най-различни въпроси. После излиза в коридора, мръдва насам-натам и изведнъж се втурва в заседателната зала. Без да закача Митхад паша или някого от сановниците, той прострелва военния министър с два куршума, след което доубива стареца с ятагана си. По-разумните министри удрят на бяг, но двама решават да проявят героизъм. Напълно погрешно, понеже побеснелият Черкезин убива единия на място, а другия ранява тежко. В тоя миг се връща Митхад паша с двама от своите адютанти. Хасан бей застрелва и двамата и пак не закача Митхад. В края на краищата убиецът е заловен, но преди това той успява да убие още един полицейски офицер и да рани седем войници. През това време нашият Ануар според многобройни свидетели благочестиво се моли в джамията.