— Защо, какво стана? — заинтересува се Лукан. — Жена на паша ли излезе?
— Още по-зле — въздъхна Зуров. — Лично на негово поганско величество Абдул Хамид ІІ. Евнухът и той бил султански, естествено. Николай Павлович ме брани, колкото можа. Даже казал на самия падишах: „Ако моят адютант понесеше безропотно удар с бич от един роб, щях собственоръчно да му откъсна пагоните за позора, който е навлякъл на званието руски офицер.“ Ама кой ти разбира там от офицерска чест? Да ме нямало до двайсет и четири часа. Качиха ме на едно корабче и — в Одеса. Добре поне, че скоро почна войната. Николай Павлович на изпроводяк ми рече: „Благодари се на Бога, Зуров, че не е била главната му жена, ами «кючум-кадъната», малката госпожа.“
— Не „кючум“, а „кючук“ — поправи го Фандорин и изведнъж се изчерви, което се видя странно на Варя.
Зуров подсвирна:
— Охо! Ти пък откъде знаеш?
Ераст Петрович си замълча, изглеждаше много недоволен.
— Господин Фандорин е гостувал известно време на един турски паша — невинно каза Варя.
— И там си бил под крилото на целия харем? — оживи се графът. — Разкажи де, не се стискай.
— Не беше целият харем, само кючук-ханъмата — промърмори титулярният съветник, който явно не искаше да навлиза в подробности. — Много м-мило, отзивчиво момиче. Напълно съвременно. Говори френски и английски, обича Байрон. Интересува се от медицина.
В характера на агента се разкриваха нови, неочаквани страни и те хич не се харесаха на Варя.
— Една съвременна жена няма да стане петнайстата в харема — отсече тя. — Това е унизително и изобщо е варварско.
— Ще ме пгощавате, мадмоазел, не сте съвсем спгаведлива — започна на руски Д’Евре, но веднага мина на френски. — Знаете ли, през годините, които съм скитал из Ориента, доста добре изучих бита на мюсюлманите.
— Да, да, Шарл, разкажете ни — помоли го Маклафлин — Спомням си вашата серия очерци из живота на харемите. Беше превъзходна — ирландецът сякаш се разтопи от собственото си великодушие.
— Всяка обществена институция, включително и многоженството, трябва да се разглежда в исторически контекст — започна с Д’Евре с професорски тон, но Зуров направи такава физиономия, че французинът се отказа да чете лекция и заговори човешки. — Всъщност, в условията на Ориента за жената харемът е единствен начин да оцелее. Вижте, мюсюлманите от самото начало са народ на воини и пророци. Мъжете живеят от и за войната, масово гинат и огромен брой жени остават вдовици или изобщо не съумяват да си намерят съпруг. Кой ще храни и тях, и децата им? Мохамед е имал петнайсет жени, но това изобщо не се е дължало на неговото сладострастие, а на неговата човечност. Той се нагърбвал с грижите за вдовиците на загиналите си съратници и дори не бихме могли да наречем тия жени негови съпруги в западния смисъл на думата. В крайна сметка, какво представлява харемът, господа? Сигурно си представяте бълбукане на водоскок, полуголи одалиски, които мързеливо похапват рахат-локум, звън на гердани, аромат на парфюми и всичко това плува в една развратно-преситена омара.
— А в средата е седнал властелинът на тоя кокошкарник, облечен с халат, захапал чибук и с блажена усмивка на уста — вметна хусарят замечтан.
— Налага се да ви огорча, мосю ротмистър. Харемът не са само жените, ами и всякакви бедни роднини, цяла камара деца, в това число чужди, многобройни слугини, оставени на доизживяване стари робини и Бог знае какви още. И закрилникът, мъжът, е онзи, който трябва да храни и издържа цялата тая орда. Колкото по-богат и могъщ е той, толкова повече хора му висят на врата, толкова повече тежи отговорността, която е поел. Системата на харема е не просто хуманна, но и единствено възможната в Ориента — в противен случай много жени просто биха умрели от глад.
— Ама вие все едно, че ни описвате някаква фаланстера, а турчина изкарвате нещо като Шарл Фурие28 — не издържа Варя. — Не е ли по-добре на жената да се даде възможност сама да си изкарва препитанието, а не да я държиш в положение на робиня?
— Ориенталското общество е инертно и не е склонно към промени, мадмоазел Барбара — отвърна с уважение французинът; той толкова мило произнесе името и, че и беше невъзможно да му се разсърди. — В това общество има твърде малко работни места, за всяко трябва да се води борба и една жена не би могла да издържи конкуренцията с мъжете. Освен това съпругата изобщо не е робиня. Ако мъжът не й допада, тя винаги може да си възвърне свободата. Достатъчно е да създаде на благоверния си такава непоносима обстановка, че да го ядоса и накара да й каже пред свидетели: „Не си ми повече жена!“ Нали ще се съгласите, че не е никак трудно да докараш мъжа си до такова състояние. След това можеш да си събереш нещата и да си тръгнеш. Разводът на Изток е лесна работа, не като на Запад. Освен това виждате, че мъжът е сам-самин, докато жените представляват цял колектив. И не е никак чудно, че реалната власт принадлежи на харема, а не на неговия господар. Главните действащи лица в Османската империя не са султанът и великият везир, а майката и любимата жена на падишаха. И, естествено, къзлар-агасъ — главният евнух в харема.