Вратата изскърца предупредително и в огледалото, право зад гърба й, се появи зачервената и ядосана физиономия на полковника.
— Виноват, мадмоазел, но с Михай Лукан такива не минават. Давате ми един вид аванси, а сега решавате да ме изложите пред всички, тъй ли? Не сте познали! Тук не ви е пресклубът, тук съм си у дома!
Галантността на бъдещия сенатор бе изчезнала безследно. Кафяво-жълтите му очи сипеха сякаш мълнии.
— Да тръгваме, мадмоазел, каляската ни чака — и на рамото на Варя неочаквано се отпусна мургава космата ръка с неочаквано силни, сякаш направени от желязо пръсти.
— Да не сте полудели, полковник! Не съм ви някоя куртизанка! — извика Варя, оглеждайки се за помощ.
Във фоайето имаше доста хора, предимно господа с летни сака и румънски офицери. Те с любопитство наблюдаваха пикантната сцена, но нямаха никакво намерение да се застъпят за дамата (ако това изобщо беше дама).
Лукан каза нещо на румънски и зрителите се засмяха с разбиране.
— Много ли пи, Маруся? — попита един от тях на руски и всички се засмяха още по-силно.
Полковникът властно хвана Варя през кръста и я помъкна към изхода толкова решително и ловко, че не й даваше никаква възможност за съпротива.
— Нахалник! — възкликна Варя и посегна да удари плесница на Лукан, но той успя да хване ръката й. Лицето му се озова плътно до нейното, лъхна я мирис на алкохол и одеколон. Ще повърна, изплашено си помисли тя.
Но в следващия миг ръцете на полковника я пуснаха. Чу се силен плясък, а после кънтящ удар и Вариният мъчител залитна към стената. Едната му буза аленееше от шамара, другата беше побеляла от тежкия юмрук. На две крачки отзад рамо до рамо бяха застанали Д’Евре и Зуров. Кореспондентът тръскаше пръстите на дясната си ръка, а хусарят разтриваше кокалчетата на лявата.
— Между съюзниците мина черна котка — констатира Иполит. — Хем това е само началото. Няма да ти се размине само с бой по мутрата, Лука. За такива обноски спрямо дама ще ти надупчим кожата.
Д’Евре не каза нищо, само мълчаливо издърпа бялата ръкавица от ръката си и я захвърли в лицето на полковника.
Лукан разтърси глава, изправи се, потърка скулата си. Огледа единия, после другия. Най-странното за Варя бе, че и тримата май забравиха за нейното съществуване.
— На дуел ли ме предизвиквате? — попита румънецът пресипнало, сякаш насила цедеше френските думи. — Двамата едновременно? Или все пак един по един?
— Изберете си който ви харесва повече — сухо тръсна Д’Евре. — Ако ви провърви с първия, ще си имате работа с втория.
— А, не! — възмути се графът. — Да ги нямаме такива. Аз пръв казах за кожата, първо ще се гърми с мен.
— Да се гърмим ли? — избухна в неприятен смях Лукан. — Не, господин мошенико, оръжието избирам аз. Много добре знам, че и двамата с господин драскача сте прочути стрелци. Но тук е Румъния и ще се бием по нашенски, по влашки.
Той се провикна нещо към зрителите и няколко румънски офицери на драго сърце измъкнаха сабите си от ножниците и ги поднесоха с дръжките напред.
— Избирам мосю журналиста — изпука с пръсти полковникът и сложи ръка на ефеса на своята сабя. — Изберете си което и да е от тия остриета и заповядайте на двора. Първо ще надупча вас, а после ще окастря и ушите на господин скандалджията.
Тълпата зашумя одобрително, някой дори викна: „Браво!“
Д’Евре сви рамене и взе най-близката сабя.
Маклафлин разблъска зяпачите:
— Спрете! Шарл, вие сте откачили! Стига дивотии! Той ще ви убие! Боят със саби е балкански спорт. Вие не го владеете!
— Като учех фехтовка, тренирахме с еспадрони43, това е почти същото — невъзмутимо отвърна французинът, докато претегляше оръжието в ръка.
— Господа, недейте! — обади се Варя, най-сетне гласът й се беше върнал. — Всичко стана заради мен. Полковникът пийна малко повече, но не е искал да ме обижда, сигурна съм. Стига толкова, това е нелепо в края на краищата! В какво положение ме поставяте? — гласът й трепна жално, но никой не чу молбата й.
Без дори да погледнат дамата, в името на чиято чест се забърка цялата история, глутницата мъже, оживено дискутирайки, се упъти по коридора към вътрешното дворче. При Варя остана само Маклафлин.
— Страшна глупост — каза той ядосан. — Какви еспадрони? Виждал съм румънците как въртят сабята. Тук никой не застава в трета позиция и не казва: „гарде!“ Секат те на резени като кървавица. Ах, какво перо загива и колко идиотски! Ах, тая френска фукня! И тоя пуяк Лукан също ще си изпати. Ще го натикат в затвора и ще има да лежи, докато не излезе амнистия по случай победата. При нас в Британия…