Варя кръжеше около окичената с разноцветни знаменца шатра, поддържайки стотина крачки дистанция, с надеждата да срещне Зуров или поне Маклафлин и да научи от тях до каква степен е настроено срещу нея общественото мнение. Определено нямаше къде да се дене, а хич не й се прибираше в палатката. Милосърдните сестри — приятни, но ограничени създания, пак щяха да обсъждат кой от докторите е душичка, а кой злобар, и вярно ли е, че едноръкият поручик Щрумпф от шестнайста палатка е направил предложение на Настя Прянишникова.
По едно време някой отметна платнището и Варя, съгледала на входа на шатрата познатата й набита фигура със син жандармски мундир, побърза да се обърне на другата страна, преструвайки се, че се любува на изгледа, макар че от тоя изглед — селцето Бохот, приютило щаба на главнокомандващия — й беше дошло до гуша. Къде е справедливостта, пита се? Тоя подъл интригант, тоя наемник Казанзаки си ходи в клуба като у дома, докато тя, една фактически невинна жертва на обстоятелствата, обикаля наоколо като някой помияр! Варя възмутено тръсна глава и твърдо реши да се махне, но отзад я настигна мазният глас на омразния грък:
— Госпожа Суворова! Каква приятна среща.
Варя се обърна и направи гримаса, сигурна, че необичайната любезност на полковника моментално ще бъде последвана от някое змийско ухапване.
Казанзаки я гледаше, дебелите му бърни се разкривиха в усмивка, а погледът му бе някак странен, едва ли не умолителен.
— В клуба всички говорят само за вас. Чакат ви с нетърпение. Все пак не се случва всеки ден хората да кръстосват саби за някоя прекрасна дама, при това с летален изход.
Варя се намръщи и бдително чакаше да види къде е клопката, но жандармът се заусмихва по-сладко.
— Граф Зуров още тогава описа цялата тая еквилибристика в най-сочни краски, а днес като излезе и статията…
— Каква статия? — уплаши се Варя.
— Не знаете ли, нашият изпаднал в немилост Д’Евре подробно описва дуела в „Ревю паризиен“, разпрострял се е на цяла страница. Твърде романтично. Вас ви споменава само като „la belle m-lle Ѕ“44.
— И какво — трепна едва-едва гласът на Варя, — никой ли не ме обвинява?
Казанзаки приповдигна невероятно гъстите си вежди.
— Никой, ако не броим Маклафлин и Еремей Йонович. Но първият е всеизвестен мърморко, а вторият рядко минава насам, само като придружава Соболев. Между другото за последния бой Перепьолкин получи „Свети Георги“. И за какви заслуги? То голяма работа да се озовеш на правилното място в правилното време. — Подполковникът завистливо премлясна и внимателно завъртя разговора към най-важното: — Всички се чудим къде ли се дяна нашата героиня, а излиза, че героинята била заета с важни държавни дела. Е, госпожице, какви ги крои хитроумният господин Фандорин? Какви са хипотезите по повод тайнствените бележки на Лукан? Не се чудете, Варвара Андреевна, аз съм в течение на събитията. Все пак завеждам специалния отдел.
Я, каква била работата, каза си Варя, гледайки полковника изпод вежди. Как ли пък няма да ти кажа. Виж го ти, готованеца.
— Ераст Петрович обясняваше нещо, ама аз не разбрах кой знае колко — наивно запримигва тя. — Някакъв „Зъ“, някакъв „Жъ“. По-добре да попитате самия титулярен съветник. Във всеки случай Пьотър Афанасиевич Яблоков не е виновен за нищо, това вече е ясно.
— Предателство може и да не е извършил, но със сигурност е виновен за престъпна небрежност — в гласа на жандарма прозвучаха познатите й стоманени нотки. — Да си стои засега в ареста, нищо няма да му стане. — Изглежда, обаче Казанзаки се сети, че днес има друго амплоа и моментално смени тона: — Всичко ще е наред. Аз не съм амбициозен, Варвара Андреевна, винаги съм готов да си призная грешката. Ето, да вземем например несравнимия мосю Д’Евре. Да, признавам, разпитвах го, подозирах го — имах си основания. Заради прословутото му интервю с турския полковник нашето командване допусна грешка, много хора загинаха. Моята хипотеза беше, че полковник Али бей е някакъв митичен персонаж, който французинът си е измислил — я от репортерска суета, я от някакви други, далеч не толкова невинни съображения. Сега виждам, че съм бил несправедлив към него. — Той поверително сниши глас: — Получихме агентурни сведения от Плевен. Осман паша наистина имал някакъв помощник или съветник Али бей. Много рядко се показвал пред хора. Нашият човек го зърнал отдалеч, успял да види само черна брада и тъмни очила. Впрочем Д’Евре също споменаваше брада.