— Невъзможно! — ахна някой от жандармите.
— Млък! — кресна генералът. — Мълчете и слушайте! Както става ясно, около три часа по пладне отрядът на Соболев, след като е превзел с челен удар Къшинския редут, прониква в южните покрайнини на Плевен, минавайки в тила на турската армия, но е принуден да спре предвид недостатъчното количество щикове и артилерия. Соболев неколкократно праща вестоносци, искайки подкрепления, но башибозукът всеки път ги прихваща. Най-сетне към шест часа адютантът Зуров, съпроводен от ескадрон казаци, успява да си пробие път до разположението на централната група войски. Казаците се връщат обратно при Соболев, понеже там е от значение всеки човек, а Зуров препуска към щаба на главнокомандващия сам. Соболев чака подкрепления всеки миг, обаче напразно. И нищо чудно, тъй като Зуров не пристига в щаба на главнокомандващия и там никой не узнава за успехите на левия фланг. Привечер турците се предислоцират, стоварват върху Соболев цялата си мощ и към полунощ той отстъпва на изходни позиции, след като е изгубил повечето си хора. А Плевен ни е бил в кърпа вързан! Въпросът към присъстващите е: къде е могъл да се дене адютант Зуров — посред бял ден, в центъра на нашето разположение? Кой може да ми отговори?
— Вероятно подполковник Казанзаки — рече Варя и всички се извърнаха към нея.
Развълнувана, тя преразказа онова, което бе чула от Маклафлин.
След дълга пауза шефът на жандармите се обърна към Фандорин:
— Вашият извод, Ераст Петрович?
— Битката е загубена и сега е късно да си скубем косите, това са емоции, които пречат на разследването — сухо отбеляза титулярният съветник. Какво следва да се направи. Разделяме на квадрати територията между кореспондентския наблюдателен пункт и щаба на командващия. Това п-първо. Още с първите лъчи на слънцето претърсваме всеки к-квадрат. Това второ. При откриването на т-труповете на Зуров или Казанзаки нищо да не се пипа с ръце и да не се гази наоколо — това трето. За всеки случай да потърсим и единия, и другия в лазаретите сред тежко ранените — това четвърто. Засега, Лаврентий Аркадиевич, не можем да сторим нищо п-повече.
— Какви са вашите предположения? Какво да докладвам на императора? Предателство?
Ераст Петрович въздъхна.
— По-скоро д-диверсия. Впрочем сутринта ще знаем със сигурност.
През нощта никой не мигна. Имаше много работа: офицерите от специалния отдел деляха района на квадрати от по половин верста, определяха състава на издирваческите групи, а Варя обиколи всичките шест полеви болници и лазарети да провери самоличността на докараните в безсъзнание офицери. Нагледа се на такива неща, че на разсъмване вече беше изпаднала в някакво странно състояние на пълно затъпяване. Но не откри нито Зуров, нито Казанзаки. Затова пък видя сред ранените доста познати, дори и Перепьолкин. Капитанът също се бе опитал да се провре с бой през засадите и да повика подкрепления, но го бяха посекли с ятаган през ключицата — не му вървеше с башибозуците. Лежеше на леглото блед и нещастен и хлътналите му кафяви очи гледаха със същата мъка, както и в незабравимия ден на първата им среща. Варя се втурна към него, но той се извърна на другата страна и не каза нищо. Защо ли я мрази толкова?
Първите лъчи на слънцето огряха Варя на пейката пред специалния отдел. Фандорин насила я накара да седне, нареди й да си почива и Варя опря натежалото си изтръпнало тяло до стената, потъна в някаква мътна, тегава полудрямка. Всички кости я боляха, от време на време дори й призляваше, което не бе никак чудно след нервите и безсънната нощ.
Издирващите групи се пръснаха по квадратите си още по тъмно. В седем и петнайсет пристигна в галоп пратеник от 14-ия участък, изтича в стаята и отвътре веднага излезе Фандорин, закопчавайки в движение китела си.
— Да вървим, Варвара Андреевна, намерили са Зуров — кратко отрони той.
— Убит ли е? — изхлипа тя.
Ераст Петрович не отговори.
Хусарят лежеше по очи, с извита настрани глава. Варя отдалеч забеляза сребърната дръжка на кавказкия кинжал, щръкнал от лявата му плешка. Като слезе от коня, видя и профила му: зяпналото в почуда червено, застинало око, пронизаното от куршум слепоочие с черното обгоряло от барута петно наоколо.
Варя пак изхлипа без сълзи и се обърна, за да не гледа тази картина.