— Значи п-просто така си е било във вътрешния джоб? Тъй-тъй — и Фандорин седна на мястото си.
Лаврентий Аркадиевич сви рамене.
— Вие, Ераст Петрович, вземете да се захванете със следното. Не изключвам предателят да е успял освен полковник Лукан да вербува още някого. Вашата задача е да откриете дали в щаба или около щаба не са били разхвърляни и други драконови зъби. Майоре — обърна се той към старшия офицер, който скочи от мястото си и застана мирно. — Назначавам ви временно да завеждате специалния отдел. Задачата си остава същата. Да се оказва всестранно съдействие на титулярния съветник.
— Слушам!
На вратата се почука.
— Разрешете да доложа, ваше високопревъзходителство? — една глава със сини очила на носа надникна през пролуката.
Варя знаеше, че човекът е секретар на Мизинов, незабележим чиновник с трудна за запомняне фамилия, когото по незнайни причини никой не обича и от когото всички се страхуват.
— Какво има? — наостри уши шефът на жандармите.
— Извънредно произшествие в ареста. Комендантът дойде на рапорт. Казва, че се е обесил един от арестантите.
— Пшибишевски, да не сте откачили? Тук има важно съвещание, къде се пъхате с тия щуротии?
Варя се хвана за сърцето и секретарят веднага произнесе точно тия думи, които тя толкова се страхуваше да чуе:
— Ама самоубиецът е шифровчикът Яблоков, оня същия. Оставил е бележка, която има най-пряко отношение… Затова се осмелих… Но щом не съм дошъл навреме, моля за извинение и се оттеглям — чиновникът обидено подсмръкна и уж че си тръгна.
— Писмото тук! — изрева генералът. — Коменданта също!
На Варя й притъмня пред очите. Насили се да се изправи, но не успя, беше я сковало някакво странно вцепеняване. Тя видя надвесилия се Фандорин, опита се да му каже нещо, но успя само да зине безпомощно.
— Ето че се изясни как Казанзаки е подправил заповедта! — възкликна Мизинов, прочитайки набързо бележката. — Слушайте. „Пак паднаха хиляди убити и всичко това е заради моята немарливост. Да, аз съм виновен, до смърт виновен и повече не го отричам. Извърших непоправима грешка — оставих заповедта за превземането на Плевен на масата и излязох по лична работа. В мое отсъствие някой е сменил само една дума в депешата, а аз предадох шифровката, без дори да я проверя! Ха-ха, истинският спасител на Турция изобщо не е Осман паша, ами съм аз, Пьотър Яблоков. Не си правете труда да разглеждате случая ми, господа съдии, издавам присъдата си сам.“ Ах, колко елементарно било всичко! Докато хлапакът търчи по своите си работи, Казанзаки на бърза ръка преправил депешата. Колко му е!
Генералът смачка бележката и я запрати на пода в краката на изпъналия се мирно комендант на ареста.
— Ер… Ераст Пет… рович, как… во става? — с мъка успя да изговори Варя. — Петя?
— Капитане, какво е положението с Яблоков? Мъртъв ли е? — обърна се Фандорин към коменданта.
— Какъв ти мъртъв, един клуп не можал да направи като хората! — гракна оня. — Свалиха го от въжето, свестяват го!
Варя блъсна Фандорин и се втурна към вратата. Удари се о касата, изтича на стъпалата и ослепя от яркото слънце. Наложи се да се спре. Фандорин пак се озова до нея.
— Варвара Андреевна, успокойте се, най-лошото се размина. Сега ще идем там заедно, само си поемете дъх, че не приличате на себе си.
Той внимателно я подхвана под ръка, но това съвсем деликатно докосване незнайно защо предизвика у Варя непреодолимо отвращение. Тя се сгъна надве и обилно повърна право върху ботушите на Ераст Петрович. После се отпусна на стъпалата и се опита да проумее защо земята е застанала диагонално, а никой не се изтъркулва от нея.
Нещо приятно, ледено обгърна челото й и Варя чак изсумтя от задоволство.
— Хубава работа — дочу се кънтящият глас на Фандорин. — Та това е тифус.
(обратно)През последните два месеца обсадата на Плевен фактически се ръководи от стария и опитен генерал Тотлебен, когото британците добре помнят от Севастополската кампания. Бидейки не толкова пълководец, колкото инженер, Тотлебен се отказа от тактиката на челните атаки и подложи армията на Осман паша на правилна блокада. Руснаците губят маса скъпоценно време и Тотлебен е подложен на резки критики, но се налага да признаем, че предпазливият инженер излезе прав. Откакто преди месец турците бяха окончателно отрязани от София, в Плевен започнаха да гладуват и да остават без боеприпаси. Тотлебен все по-често бива наричан втори Кутузов (руски фелдмаршал, изтощил силите на Наполеон с безкрайното си отстъпление през 1812 година — бел.ред.). Всеки момент се очаква Осман заедно с цялата си 50-хилядна войска да капитулира.