Думите му хвърлиха сянка на потиснатост върху всички. Атмосферата се помрачи още повече. Някога се гордееха с великолепната къща, която им беше поверена, и правеха всичко, за да я поддържат в изряден вид. Но господарят вече не можеше да види как дървото блести под сръчните им ръце, как всички подове са чисто изметени и пред всяка камина са приготвени дърва — значи вече нямаше смисъл да се трудят. По-добре да се отдават на мрачните си мисли.
Почти никой не забеляза влизането на едно от новите слугинчета. Момичето отиде право при мисис Филпот, направи реверанс, после още един — очевидно не смееше да заговори.
— Не подскачай като тапа по водата, Елси — изсъска мисис Филпот. — Какво става? Ще кажеш ли най-после?
Мачкайки престилката си, момичето направи още един реверанс.
— Мисля, че е най-добре да дойдете и да видите със собствените си очи, мадам.
Мисис Филпот се надигна и хвърли подканващ поглед към Бекуит. Икономът също стана и я последва. Двамата излязоха от кухнята, потънали в мислите си, и не забелязаха, че останалите слуги ги последваха — един подир друг.
Мисис Филпот спря на най-горната площадка на стълбището и за малко не предизвика катастрофална верижна реакция.
— Шшт! Я чуйте! — изсъска предупредително тя. Всички затаиха дъх. Какво трябваше да чуят? Тишина. В къщата цареше тишина.
Когато мълчаливото шествие обходи стаите, под краката вече не скърцаше счупено стъкло или строшено дърво. През прозорците струеше лунна светлина и разкриваше чисто изметени подове и грижливо струпани в ъглите счупени мебели: в единия ъгъл бяха онези, които още можеха да се поправят, а в другия — останалите, които ставаха само за огъня. Макар че най-тежките мебели бяха останали по местата си, през повечето помещения можеше да се минава свободно. Чупливите предмети бяха подредени най-отзад във витрините или красяха первазите на камините. Всички килими, които можеха да спънат господаря, бяха навити и облегнати на стената.
Най-сетне намериха новата болногледачка на графа. Обляна от бледата светлина на луната, тя спеше изтощено на отоманката в библиотеката. Слугите образуваха кръг около нея и я загледаха с неприкрито любопитство.
Предишните болногледачки на господаря се задоволяваха, без да мърморят, с неясния социален статут, определен за гувернантките и домашните учители. Естествено, никой не ги смяташе за равни на господаря, но никоя от тях не се принизяваше дотам, че да общува със слугите. Хранеха се в покоите си и никога не цапаха крехките си бели ръце със слугински работи като метене на подове или проветряване на тежки завеси.
Ръцете на мис Уикършъм вече не бяха крехки и бели. Бледите овали на ноктите й бяха изпочупени, с черни ръбове. На дясната й длан, между палеца и показалеца, се бе образувал огромен мехур. Очилата висяха накриво на носа й, а тихото похъркване движеше влажния кичур, паднал на бузата й.
— Да я събудя ли? — попита шепнешком Елси.
— Съмнявам се, че ще успееш — отвърна тихо Бекуит. — Бедното дете е напълно изтощено. — Той махна на най-едрия лакей. — Защо не отнесеш мис Уикършъм в стаята й, Джордж? Едно от момичетата ще дойде да ти помогне да я сложите в леглото.
— Аз ще отида — обади се Елси, забравила плахостта си. Когато лакеят вдигна мис Уикършъм в силните си ръце, една от слугините внимателно оправи очилата на носа й.
След като лакеят излезе, мис Филпот се загледа с непроницаемо изражение в отоманката. След малко Бекуит се покашля и я докосна по рамото.
— Да изпратя ли слугите да си легнат?
Икономката бавно вдигна глава. В сивите й очи се четеше желязна решителност.
— Не, в никакъв случай. Чака ни много работа. Вече няма да им позволявам да се мотаят и да безделничат. Имат си задължения и трябва да ги изпълняват. — Тя щракна с пръсти и се обърна към двамата млади лакеи: — Питър и Филип, вдигнете онзи шезлонг и го преместете към стената.
Близнаците се ухилиха широко и побързаха да изпълнят заповедта.
— Внимавайте — произнесе предупредително мисис Филпот. — Ако издраскате розовото дърво, ще ви намаля заплатите.
Тя застана пред стреснатите слугини и плесна с ръце така енергично, че шумът отекна в библиотеката като пистолетен изстрел.
— Бетси, Джейн, донесете метли и парцали. И няколко кофи с гореща вода. Майка ми винаги казваше, че няма смисъл да се мете, ако после не избършеш с мокър парцал. Сега няма завеси и прозорците ще се измият лесно. — И тъй като слугинчетата стояха и я зяпаха неразбиращо, тя размаха ръце срещу тях. — Не стойте като втрещени и не отваряйте уста като изхвърлени на брега пъстърви. Вървете, вървете!