Отдръпна се рязко, защото се уплаши, че в бързината е стигнал до друга стая, ала веселият женски глас го закова на място.
— Добро утро, милорд!
— Добро утро, мис Уикършъм — отвърна той, скърцайки със зъби. Направи една колеблива крачка напред, после още една, лишен от самоувереността си благодарение на измамната слънчева светлина по лицето му, замаян от лекия бриз, който галеше челото му, и от мелодичното цвъркане на птичката, сигурно кацнала на отворения прозорец.
— Надявам се, не ми се сърдите, че нахлух тук във ваше отсъствие — каза Саманта. — Реших да проветрим хубаво стаята ви, докато закусвате.
— Кои сте вие? — попита заплашително той и се запита колко ли свидетели ще има на убийството й.
— Да не мислите, че мога да се справя сама с толкова много работа! Питър и Филип подготвят утринната ви баня, Елси и Хана сменят чаршафите на леглото. Мисис Филпот и Мег са вече в градината, за да изтупат и проветрят пухеника и възглавниците. Малката Мили пък бърше прах в салона ви.
Плискането на вода и шумът от разгъване на ленени кърпи му показаха, че твърденията й отговарят на истината. Гейбриъл пое дълбоко дъх — въздухът беше направо отровен от сладкия аромат на лимонова трева и колосано бельо. Както се очакваше, от стаичката за преобличане се чу шум като от тромав плъх. Стар, плешив плъх с брокатен жакет.
— Бекуит! — извика остро Гейбриъл.
Шумоленето веднага спря. Възцари се гробна тишина. Гейбриъл въздъхна примирено.
— Можете спокойно да се покажете, Бекуит. Усещам помадата ви за коса.
Тътрещи се стъпки издадоха, че икономът послушно излиза от гардеробната. Преди болногледачката да е намерила извинение за присъствието му, верният му служител обясни:
— Тъй като не търпите до себе си камериер, милорд, мис Уикършъм предложи да подредим дрехите ви по кройка и материя, за да сте в състояние да се обличате без чужда помощ.
— И вие бяхте така любезен да предложите услугите си, прав ли съм? — попита Гейбриъл и прибави на себе си: — И ти ли, Бруте?
Новата болногледачка не само беше проникнала в неговата свети светих, в единственото му убежище, но и беше привлякла слугите му като свои съучастници. Странно как толкова бързо бе успяла да ги спечели на своя страна. Може би беше подценил чара й. Тази женичка беше много по-опасен противник, отколкото смяташе досега.
— Оставете ни сами — заповяда кратко той. Настана трескава суетня. Шумолене на лен и тътрене на кофи му показаха, че слугите са разбрали какво се иска от тях.
— Милорд, наистина не смятам, че… — започна Бекуит в геройски опит да защити мис Уикършъм. — Искам да кажа, не е прилично да ви оставя сам в спалнята ви с…
— Страх ли ви е да останете насаме с мен?
Саманта си спести усилието да се престори, че не го е разбрала. Той беше единственият, който усети лекото й колебание, преди да отговори:
— Естествено, че не.
— Нали чухте — обърна се Гейбриъл към Бекуит. — Хайде, излезте! Всички!
Въздухът отново се раздвижи. Слугите се изнизаха покрай него и напуснаха стаята. Щом стъпките на последния заглъхнаха в коридора, Гейбриъл попита недоверчиво:
— Всички ли излязоха?
— Да.
Той напипа бравата и затвори вратата с трясък. Облегна се на твърдото дърво и й отряза единствения път за бягство.
— Не си ли помислихте, мис Уикършъм — заговори той с трудно сдържан гняв, — че имам сериозни основания да държа тази врата затворена? Че желая спалнята ми да остане неприкосновена? Че имам огромна нужда от това убежище? — Гласът му загърмя. — Че искам поне едно малко ъгълче от живота ми да остане пощадено от вечната ви намеса!
— А аз си мислех, че ще ми благодарите. — Тя пое шумно въздух. — Поне успяхме да прогоним миризмата на обор.
Гейбриъл се намръщи грозно и погледна в посоката, където вероятно беше тя.
— В момента бих предпочел компанията на козите от обора.
Чу как тя отвори уста и после рязко я затвори. Направи пауза, колкото да преброи до десет, и се обърна към него.
— Мисля, че и двамата започнахме с грешка, милорд. Вие сгрешихте, като си помислихте, че съм дошла във Феърчайлд Парк с безумната задача да ви вгорча живота.
— Откакто пристигнахте, в главата ми се върти един доста по-приятен израз: „да превърна живота ви в ад“.
Саманта издиша шумно.
— Все едно какво си мислите, аз поех тази работа, за да облекча живота ви.
— Кога ще започнете?
— Щом ми позволите — отговори натъртено тя. — Вярно е, че внесох някои промени в стаите за ваше удобство, но това е само началото. Вижте, аз бих могла да ви помогна да прогоните скуката. Можем да се разхождаме в парка, мога да водя кореспонденцията ви, да ви чета…