Гейбриъл замислено поглади брадичката си.
— Странно… за дебела жена стъпва доста леко, не намирате ли и вие? Когато стиснах ръката й, бях готов да се закълна… — Той разтърси глава, сякаш трябваше да проясни мислите си. — Какво е лицето й?
— Амиии — проточи Бекуит, за да спечели време, докато Саманта удължаваше носа си с пръсти. — Има дълъг и остър нос.
— Знаех си! — извика тържествуващо Гейбриъл.
— А пък зъбите й са… — Бекуит присви очи, когато Саманта направи уши над главата си. — Като на магаре? — предположи той. Саманта поклати глава, изимитира подскок и сложи ръцете си като лапички под гърдите. — О, заек! — Бекуит очевидно започна да харесва играта и с мъка се удържа да не запляска с ръце. — Има зъби като заек!
Гейбриъл изпухтя доволно.
— Без съмнение това е перфектното допълнение към дългото й конско лице.
Саманта заби пръст в брадичката си.
— А на брадичката — продължи икономът с нарастващо въодушевление — стърчи вижда огромна брадавица със… — Саманта сложи ръка под брадичката си и размаха три пръста — с три дълги косъма.
Гейбриъл потрепери.
— Значи е много по-лошо, отколкото си мислех. Не мога да си представя защо бях повярвал…
Бекуит примигна виновно зад стъклата на очилата си.
— Какво сте повярвали, милорд?
Ала господарят му махна с ръка.
— Нищо, нищичко. Боя се, че това е последствие от твърде многото време, което прекарвам в собствената си компания. — Той вдигна ръка. — Моля, спестете ми детайлите от външността на мис Уикършъм. Някои неща е по-добре да се предоставят на фантазията.
Той се обърна към стълбата и закрачи тежко нагоре. Саманта сложи ръка на устата си, но не успя да удържи кискането си.
Гейбриъл се обърна бавно. Ноздрите му потръпнаха, устните му се изкривиха подозрително. Или тя само си въобразяваше? Саманта спря дори да диша. И най-малкото движение можеше да я издаде.
Гейбриъл наклони глава.
— Чухте ли това, Бекуит?
— Не, милорд, нищо не съм чул. Дори дъските на пода не скърцат.
Слепият поглед на Гейбриъл се плъзна по пода и спря върху една точка в непосредствена близост до Саманта.
— Сигурен ли сте, че мис Уикършъм не е надарена с качества на мишка? Цвърка ли понякога? Има ли предпочитания към сиренето? Или обича да се промъква безшумно и да подслушва какво си говорят хората?
По челото на Бекуит избиха едри капки пот.
— О, не, милорд, младата дама няма нищо общо с гризач.
— Какво щастливо обстоятелство. Защото ако имаше, щеше да се наложи да поставя капан.
Гейбриъл вдигна вежди, обърна се и продължи нагоре по стълбата. Саманта остана сама, питайки се нервно каква ли примамка щеше да използва.
Сладък звън на камбани огласи околността. Саманта се обърна на другата страна и скри глава във възглавницата. Сънуваше слънчево лятно утро и църква, пълна с усмихнати хора. Пред олтара стоеше мъж в светлокафяв жакет, опънат над широките рамене. Тя вървеше по средната пътека с букетче люляк в треперещите ръце. Видя усмивката му, усети как топлината на тялото му неустоимо я привлича. Ала колкото и ярко да светеше слънцето през прозорците с пъстри стъкла, лицето му оставаше в сянка. Дори когато тя стигна съвсем близо до него.
Камбаните зазвъняха още по-силно, но вече не мелодично, а пронизително и в дисонанс. Упоритото звънене постепенно бе заглушено от настойчиво чукане по вратата на спалнята й. Най-сетне Саманта отвори очи.
— Мис Уикършъм! — прозвуча приглушен глас, в който звънеше ужас.
Саманта скочи от леглото и хукна към вратата, като пътем наметна халата си върху бялата памучна нощница. Когато отвори вратата, пред нея застана верният иконом на господаря на дома със свещник в треперещата ръка.
— Велики боже, какво се е случило, Бекуит? Пожар ли има?
— О, не, мис. Господарят е. Вика ви. Каза, че няма да престане да звъни, докато не се отзовете.
Саманта раз търка уморените си очи.
— Мислех, че съм последният човек, когото би повикал в стаята си. Особено след като вчера ме изхвърли позорно.
Бекуит поклати глава. Зачервените очи и треперещата брадичка показваха, че още малко, и ще се разплаче.
— Опитах се да го вразумя, но той настоява. Каза, че иска само вас.
Думите му я учудиха безкрайно, но тя отговори само:
— Добре, идвам. Ей сега ще се приготвя.
Облече се бързо. Новата френска мода беше толкова практична — проста утринна рокля с висока талия. Нямаше нужда от камериерка, която да затегне корсета или да закопчее няколко десетки мънички копченца на гърба.
Когато излезе от стаята си, прибирайки непокорните кичури в набързо направения кок на тила, Бекуит я чакаше на площадката, за да я отведе в спалнята на Гейбриъл. Докато вървяха по дългия коридор, а после и по широкото стълбище, Саманта често-често се прозяваше. Ако се съдеше по сивата светлина, която влизаше през прясно измитите прозорци, все още беше ранно утро.