Вратата към спалнята на Гейбриъл беше открехната. Ако не чуваше силното звънене, Саманта щеше да очаква да го намери полумъртъв на пода.
Вместо това той седеше в леглото си, удобно облегнат на таблата от тиково дърво, здрав и съвсем буден. Не носеше риза, нито панталон, както издаваше свляклата се на хълбоците му копринена завивка. Светлината на свещите позлатяваше кожата на гърдите му, и без това посипана със златен прах. Погледът й бе привлечен от впечатляващите движения на мускулите под златната кожа и устата й пресъхна. Блестящите косъмчета се стесняваха към средата на корема му и изчезваха под чаршафа.
За момент Саманта изпита страх, че Бекуит ще захвърли свещника и ще закрие очите си с две ръце. Като чу уплашения стон на иконома, Гейбриъл захвърли камбанката, която размахваше.
— Моля ви се, милорд! — извика дрезгаво Бекуит и остави свещника на малката масичка до леглото. Изправи се с нов стон и понита с достойнство: — Не смятате ли, че трябваше да се покриете по добре, преди да влезе младата дама?
Гейбриъл сложи ръка на планината възглавници до себе си и се протегна като голяма ленива котка.
— Простете ми, мис Уикършъм. Не знаех, че никога не сте виждали полугол мъж.
Благодарна, че той не можеше да види червенината, която заля лицето й, Саманта отговори:
— Не ставайте глупав. Виждала съм много мъже без риза. — Бузите й пламнаха още по-силно. — Искам да кажа, докато работех като сестра и санитарка при храбрите ни войници.
— Много добре. Въпреки това не бих искал да наранявам крехката ви чувствителност. — Гейбриъл опипа около себе си и намери смачкано шалче. Сложи го на врата си и го завърза на голям възел. После се обърна отново към нея и се ухили коварно. — Е, по-добре ли е сега?
Копринено шалче и разголена гръд — каква страхотна комбинация, помисли си неволно Саманта. Ако това беше капанът, измислен за нея, той беше много умно избран. Отказвайки да влезе в капана без съпротива, тя закрачи решително към леглото. Гейбриъл подуши недоверчиво въздуха, когато тя се наведе над него, мушна пръст във възела и развърза шалчето.
Въпреки неговата подозрителна неподвижност и старанието й да избегне близостта му, пръстите й се плъзнаха по горещата кадифена кожа. Без да бърза, тя завърза шалчето по най-сложния начин, който знаеше. Справи се като отличен камериер.
— Ето! — заяви гордо тя и огледа доволно съвършеното творение на ръцете си. — Сега изглеждате като истински джентълмен.
Дори да се бе изненадал, Гейбриъл успя да го прикрие.
— Учудвам се, че не ме удушихте с него.
— Признавам, че идеята е изкусителна, но нямам желание точно сега да си търся ново място.
— Рядко се среща жена, която умее да завързва мъжки шалчета. Да не сте имали баща или дядо с две леви ръце?
— Брат ми. — Това беше всичко, което можеше да му каже. Изправи се и отстъпи назад — по-далеч от него. Въпреки слепотата си той често виждаше повече, отколкото й беше приятно. — А сега ще ми кажете ли защо още преди разсъмване вдигнахте на крак цялата къща?
— Ако искате да съм честен, ще ви призная, че ме мъчеха угризения на съвестта.
— Разбирам. Това е толкова рядко събитие, че е естествено да ви лиши от сън.
Гейбриъл забарабани с дългите си, елегантни пръсти по коприненото руло за глава. Това беше единствената му реакция на отговора й.
— Докато лежах самотен в леглото си, изведнъж осъзнах, че съм постъпил много несправедливо, като съм ви забранил да изпълнявате задълженията си. — В чувствената му уста думата „задължения“ прозвуча като милувка и по гърба на Саманта пролазиха сладостни тръпки. — Очевидно е, че вие сте жена с висок морал. Не би било справедливо да очаквам, че ще си почивате и ще получавате щедрата заплата, която съм ви осигурил, без да правите нищо насреща. Затова реших да уредя нещата и позвъних да ви доведат.
— Много умно от ваша страна. Кое е първото задължение, което трябва да изпълня за вас?
Мъжът помисли малко и лицето му светна.
— Закуска. В леглото. На табла. Не е нужно да безпокоите Етиен в този ранен час. Сигурен съм, че ще се справите и сама. Обичам яйцата добре препържени, а шунката да е хрупкава, но не и загорена, разбрахте ли? Шоколадът да е горещ, но не чак толкова, че да си изгоря езика.
Саманта хвърли учуден поглед към Бекуит и отново се обърна към Гейбриъл.
— Още нещо? — Трябваше да стисне здраво устни, за да не добави: „Ваше височество“.