— Няколко гевречета и две прясно изпечени хлебчета с масло и мед. А когато изнесете чиниите от закуската, можете да ми приготвите баня и да доизбършете праха в салона ми. — Той примигна насреща й и изведнъж заприлича на ангел — макар и с грозен белег. — Естествено, ако не ви създавам прекалено много трудности.
— О, не, разбира се, че не. С удоволствие ще работя за вас — увери го тя. — Нали трябва да изпълнявам задълженията си.
— Права сте — кимна уж сериозно той, но устните му се изкривиха в дяволска усмивка и Саманта чу съвсем ясно как капанът щракна.
5
Скъпа моя мис Марч,
Ако се подиграете на нежните ми думи, ще се опитам да ви спечеля с още по-нежни целувки…
— Мис Уикършъм? О, мис Уикършъм! — Жалният рефрен бе съпътстван от веселия звън на камбанката, която Гейбриъл размахваше усърдно.
Саманта, която бе вече на прага на спалнята му, се обърна бавно, все още задъхана от четирите стълби, които тази сутрин изкачваше за четвърти път. Пътят от кухнята в сутерена до стаята на господаря беше дяволски дълъг.
Облегнат на меки възглавници, пациентът й седеше в леглото си, обляно от ярка слънчева светлина. Потънал в измачканите чаршафи, със слънце в разрошената коса, той изобщо не приличаше на инвалид, а имаше доволния вид на мъж, преживял бурна любовна нощ.
Той се нацупи, за да изрази разочарованието си, и й протегна чашата от фин порцелан, която тъкмо му беше донесла.
— Боя се, че шоколадът ми е хладък. Бихте ли помолили Етиен да ми приготви друг?
— Естествено — отговори Саманта, върна се до леглото и буквално изтръгна чашата от ръцете му.
Още не беше стигнала до първото стъпало, когато камбанката отново зазвъня. Тя спря, преброи на ум до десет и се върна обратно. Провря глава през вратата и попита:
— Позвънихте ли, милорд?
Гейбриъл остави камбанката.
— Помислих си, че като се върнете, трябва да направим нова подредба на гардероба ми. Стигнах до заключението, че ще се обличам по-лесно, ако наредите шалчетата, жилетките и чорапите ми на различни места.
— През последната седмица не сте напускали леглото си, за да се облечете. Или поне аз не съм забелязала. Освен това вчера загубих цели шест часа да подреждам дрехите ви, защото решихте, че не желаете да са подредени по видове.
Гейбриъл въздъхна и подръпна копринената завивка.
— Е, щом ви създавам проблеми… — Той сведе глава и въздухът изведнъж се зареди с напрежение.
Саманта стисна зъби с такава сила, че лицето й заприлича на мъртвешка маска.
— Не казах това. Точно обратното: грижата за вас е едновременно привилегия и удоволствие за мен.
Преди Гейбриъл да е намерил камбанката между измачканите чаршафи, Саманта се обърна рязко и изскочи на стълбата, като си представяше как убеждава френския готвач да сложи отрова в следващата кана с шоколад.
Тя прекара остатъка от деня като предишните дни от седмицата: Гейбриъл постоянно я пращаше тук и там и исканията му нямаха край. От сутринта, когато я повика преди разсъмване, той не й даваше и миг почивка. Всеки път, когато й се дощяваше да поседне или да се скрие в спалнята си и да си поспи, камбанката отново зазвъняваше. Упоритото звънене огласяше къщата от ранна сутрин до късно през нощта и другите слуги трябваше да затискат ушите си с възглавници, за да могат да заспят.
Макар че знаеше много добре какво беше намерението му, Саманта упорито отказваше да му достави удоволствието да хвърли оставката си в лицето му и да си отиде. Беше твърдо решена да докаже, че е замесена от по-жилаво тесто от старата Кора Грингот и дори от вдовицата Хоукинс. Никоя болногледачка не се е грижила така за капризния си пациент, повтаряше си тя. Преглъщаше героично саркастичните забележки и работеше неуморно и без да протестира като камериерка, готвачка, икономка и бавачка.
Вечер Гейбриъл ставаше раздразним и нищо не го задоволяваше. Когато тя го завиваше и спускаше завесите, той отбелязваше сърдито, че в стаята е станало задушно. Саманта вдигаше завеси те, носеше му по-лека завивка и отваряше прозореца. Но преди да напусне стаята на пръсти, той заявяваше с въздишка, че нощният въздух бил много вреден за дробовете му и сигурно щял да настине. Саманта го завиваше до брадичката, заставаше на прага и чакаше гъстите тъмни ресници да се отпуснат спокойно върху меките бузи. Щом той заспеше, тя хукваше надолу към стаята си, обзета от мисълта за мекото си, макар и тясно легло, мечтаейки за няколко часа спокоен сън. Но тъкмо когато главата й потъваше в пухената възглавница, камбанката отново зазвъняваше.
Тя се обличаше набързо и хукваше нагоре по стълбата. Обикновено заварваше Гейбриъл облегнат на таблата и усмихнат като ангел. Много му било неприятно да смущава съня й, обясняваше смутено той, но не би ли могла да изтърси възглавниците му, преди да се оттегли за заслужена почивка?