Тази нощ Саманта не намери сили да слезе до стаята си. Отпусна се на мекото кресло в салона на Гейбриъл и вдигна подутите си крака на близката табуретка.
Гейбриъл лежеше в леглото си и се правеше, че спи, но в действителност чакаше да чуе проскърцването на вратата. Беше свикнал с приятното шумолене на полите й, докато тя ходеше напред-назад из стаята му, духаше свещите и събираше нещата, които беше нахвърлял на пода, без да напуска леглото. Щом повярваше, че той е заспал, тя се измъкваше на пръсти и слизаше в спалнята си. Той знаеше всеки път точно кога излиза тя. Отсъствието й оставяше физически доловима празнота.
Но тази нощ не чу нищо.
— Мис Уикършъм — повика я той и подаде едното си стъпало изпод завивката. — Мисля, че пръстите ми изстинаха.
Раздвижи уж студените си пръсти, но не получи отговор.
— Мис Уикършъм?
Отговори му тихо похъркване.
Гейбриъл отметна завивката. Вече му беше безкрайно досадно да играе ден и нощ ролята на инвалид. Все още не можеше да повярва, че болногледачката му е толкова издръжлива. Упоритата млада дама трябваше да му е хвърлила оставката си още преди няколко дни. Макар че изпълняваше добросъвестно всичките му желания, желязното й самообладание започваше да се пропуква.
Тази нощ, след като за трети път я бе помолил да изтърси възглавниците му, тя се наведе към него с възглавницата в ръце и той усети съвсем ясно, че беше само на косъм от опит да бъде удушен.
Стана и като се държеше за стената, излезе в салона, който граничеше със спалнята му. Тихото похъркване му посочи пътя към креслото пред камината. В салона беше студено и той разбра, че мис Уикършъм явно не е имала време дори да запали огън.
Измъчван от угризения на съвестта, Гейбриъл коленичи пред креслото. Очевидно неуморната му болногледачка беше изтощена до крайност. Знаеше, че трябва да я раздруса, да й нареди да стане, за да затвори прозореца или да му донесе гореща тухла, увита в меки кърпи, която да стопли „измръзналите“ пръсти на краката му. Вместо това несъзнателно протегна ръка и попипа с пръсти челото й и кичурчетата коса над него. Косата й беше много по-мека, отколкото беше очаквал — плъзна се между пръстите му като коприна.
Хъркането престана. Тя се раздвижи и Гейбриъл се напрегна, готов да стане, но дишането й отново стана дълбоко и равномерно.
Ръката му напипа дебелите метални рамки на очилата. Въпреки твърденията на Бекуит нослето й изглеждаше твърде малко за такива тежки очила. Гейбриъл ги свали и ги остави настрана, като си внушаваше, че прави това само за нейно удобство. Незащитеното й от очилата лице беше твърде голямо изкушение и той не можа да устои.
Сама си е виновна, повтаряше си той. Ако не беше накарала Бекуит да му изиграят този глупав номер, сега той нямаше да се опитва да задоволи любопитството си относно външността й.
Плъзна пръст по бузата й и с учудване установи, че кожата й е нежна и мека. Явно беше доста по-млада, отколкото беше отсъдил заради пронизителния й глас.
Вместо да задоволи любопитството му, това откритие още повече го засили. Защо тази млада жена, очевидно от добър дом, работеше толкова неблагодарна работа? Може би е жертва на баща картоиграч? Или на неверен любовник, който я бе изоставил без средства? Жените от нейното съсловие, които не намираха място като гувернантки или шивачки, нямаха друг избор, освен да се продават на улицата.
Предпазливото опипване му показа, че лицето й не беше нито дълго, нито конско. Крехките кости оформяха съвършено сърце, нежно закръглени бузи, стесняващи се към фина брадичка, на която нямаше и следа от брадавица — все едно с косми или не. Показалецът му се плъзна нататък и откри нещо още по-меко и нежно.
Когато помилва пълните й устни, мис Уикършъм въздъхна доволно, промърмори нещо неразбрано и сгуши лице в ръката му.
Гейбриъл се вцепени. В слабините му нахлу мощен поток кръв. Стана му горещо. Беше се похвалил, че кръвта му тече напълно нормално, но досега не беше наясно, че това е чистата истина. Толкова отдавна не беше усещал под пръстите си топла женска кожа, нежната милувка на женския дъх, когато устните й се разделиха подканващо. Преди Трафалгар беше прекарал почти една годи на в открито море, като се топлеше само с пакетчето писма и с мечтите си за розово бъдеще. Беше забравил колко могъщ е първият прилив на желание след дълго въздържание. И колко опасен.