— Просто се чудех къде сте — заяви той. Тонът му беше по-нетърпим от всякога.
— Позволих си да отскоча до Брайтън, за да се попека на слънцето — отговори тя. — Не очаквах, че ще ви липсвам.
— Има ли новини от баща ми или от лекарите?
— Не и откакто преди по-малко от десет минути слязох долу да се осведомя.
Устата му се изкриви в безмълвен укор. През целия ден и двамата бяха в лошо настроение. Макар че беше спала много по-дълго от обикновено, Саманта непрекъснато мислеше за късчетата от съня си и за вероятността той да е усетил докосването й. Сигурно сега я смяташе за патетична, изсушена стара мома, която копнее за мъжка ласка.
Отчаяно опитвайки се да запази приличие, тя отговори:
— Прекарах половината ден в гардеробната ви, за да подредя шалчетата по дължина и по вида на плата. Не вярвам да има друга по-важна задача.
— Тук е много горещо — въздъхна Гейбриъл и попипа челото си. Мисля, че температурата ми се покачва. — Отметна завивките и разкри мускулестите си бедра. Саманта беше благодарна, че тази сутрин се е сетил да облече тънък панталон до коленете. Без да забележи, тя изтри запотеното си лице с едно от шалчетата му.
— Днес е извънредно горещо. Ако позволите да отворя прозореца…
Тя се запъти с решителна крачка към прозореца, но той я спря на половината път.
— Не си правете труда. Много добре знаете, че миризмата на люляка дразни обонянието ми и ме кара да кихам. — Той се отпусна на възглавниците и размаха ръце. — Защо просто не поседите край мен и ми повеете малко чист въздух?
Саманта зяпна изумено.
— А не искате ли да пъхам в устата ви охладени гроздови зърна?
— Ако желаете. — Гейбриъл посегна към звънчето. — Да наредя ми им ни донесат?
Саманта стисна устни.
— Защо не опитате с малко студена вода? Останала е от обяда.
Тя остави шалчетата на масичката пред огледалото и наля малко вода от каната, оставена на табла на същата масичка. Дебелостенния съд запазваше водата студена през целия ден. Докато вървеше към леглото, не можеше да се отърве от чувството, че ако Гейбриъл не беше сляп, сега я наблюдаваше също така подозрително, както тя него.
— Ето, заповядайте — изрече рязко тя и тикна чашата в ръката му.
Пръстите му обаче не се сключиха около тънкия порцелан.
— Защо не го направите вие? Чувствам се твърде изморен. — И въздъхна театрално. — Миналата нощ не спах много добре. През цялото време сънувах, че в съседната стая е влязло малко мече и непрекъснато ръмжи. Беше много… обезпокояващо.
Той се облегна удобно и отвори уста като птиче, което очаква родителите му да го нахранят. Саманта го погледна втренчено и бавно изсипа чашата отгоре му. Студената вода се изля върху лицето му. Гейбриъл скочи и изрева:
— По дяволите, жено! Какво правите? Да не искате да ме удавите?
Саманта се отдръпна назад и тресна чашата върху масата.
— Удавянето е твърде милостива смърт за хора като вас. Много добре знаете, че миналата нощ в салона не е имало мечка. Това бях аз! И това не ви възпря да си разрешите спрямо мен куп волности, нали?
Гейбриъл примигна, изтри водата от лицето си и я погледна колкото възмутено, толкова и смаяно.
— Нямам ни най-малка представа за какво говорите.
— Вие сте ми свалили очилата!
Той изпухтя презрително.
— Защо реагирате така, сякаш съм ви свалил дрехите?
Саманта неволно попипа деколтето на скромната си тъмнозелена рокля.
— Как мога да съм сигурна, че не сте направили и това?
Тишината помежду им беше по-потискаща от горещината в помещението. Когато той най-сетне заговори, гласът му беше опасно тих.
— Ако ви бях съблякъл, мис Уикършъм, тогава, смея да ви уверя, щеше да си струва да се събудите. — Още преди Саманта да проумее дали това самохвалство беше заплаха иди обещание, той продължи: — Всичко, което направих, беше да ви сваля очилата и да ви завия. Постарах се да ви създам известни удобства, за да се наспите.
Саманта остана безкрайно учудена, когато по бузите му пропълзя предателска червенина. За мъж като него не беше характерно да се изчервява. И лъжите, и полуистините трябваше да излизат гладко от устните му.
Гейбриъл се облегна назад и изражението му отново стана арогантно.
— Е, ако сте свършили с непланираната ми баня, ще бъдете ли така добра да ми донесете хавлия?
Саманта скръсти ръце под гърдите.
— Идете и си я вземете сам.
Гейбриъл вдигна едната си вежда и белегът му се опъна.
— Какво казахте?
— Ако ви трябва хавлия, идете и си я вземете сам. Омръзна ми да ви обслужвам по двайсет и четири часа в денонощието. Може да сте сляп, но ръцете и краката ви работят безупречно.