Изведнъж Саманта си представи как двамата с Гейбриъл лежат съвсем голи върху кървавочервена коприна. Бузите й пламнаха.
— Разбира се, че не. Ще се погрижа господин графът да изпълнява всички ваши нареждания.
— Направете го, мис, и аз ви обещавам, че младият граф ще се възстанови много бързо.
Доктор Тадеус щракна ключалката на чантата си и й кимна за довиждане. Слугите го изпратиха с видимо облекчение и разведрени лица.
Както винаги дискретен, Бекуит изчака всички да се отдалечат и пристъпи към Саманта.
— Все още ли желаете някой от лакеите да изнесе чантите ви, мис?
Саманта погледна в меките кафяви очи на възрастния мъж, но не откри и най-малка следа от ирония.
— Мисля, че вече не е нужно, благодаря, Бекуит. А сега ви моля да ме извините — добави бързо тя и стисна ръката му. — Знам, че господарят има нужда от мен.
Саманта прекара нощта до леглото на Гейбриъл. На всеки няколко минути проверяваше дали превръзката не се е напоила с прясна кръв, даде му лауданум, когато той застена и започна да се мята неспокойно, непрекъснато слагаше ръка на челото му, за да провери дали няма температура. На зазоряване на лицето му се върна малко цвят. Едва тогава Саманта сложи глава на облегалката на креслото, което бе придърпала до леглото му, и затвори уморените си очи.
Събуди я плахо почукване по вратата и тя скочи. През прозореца нахлуваше слънчева светлина. Първата й работа беше да погледне пациента си — Гейбриъл спеше дълбоко и спокойно, гърдите му се вдигаха и спускаха в равномерен ритъм. Ако не бяха тъмните сенки под очите му, никой не би предположил, че само преди няколко часа е бил на прага на смъртта.
Саманта отвори вратата и видя Питър, младия лакей, който й носеше кърпи и кана с топла вода. Той хвърли несигурен поглед към леглото и обясни:
— Извинете, ако ви попречих, мис. Мисис Филпот ме праща да измия господаря.
Саманта хвърли бърз поглед през рамо. Спящият Гейбриъл беше не по-малко впечатляващ от будния. Но след като едва не го бе убила, тя никога вече нямаше да занемарява задълженията си. Преглътна колебанието си и отговори:
— Няма да се наложи, Питър.
— Филип — поправи я той.
— Извинете, Филип. — Саманта взе каната и кърпите от ръцете му и обясни с твърд глас: — Аз съм неговата болногледачка. Аз ще го измия.
— Сигурна ли сте, мис? — Обсипаните с лунички бузи се оцветиха в тъмночервено, гласът му се понижи до шепот. — А прилично ли е?
— О, разбира се — успокои го тя и го побутна към вратата.
Когато остана сама, Саманта сложи легена на масичката до леглото и изля в него топлата вода от каната. Ръцете й трепереха така силно, че по полите й пръсна вода. Нямам причини да съм толкова нервна, укори се тя. Задълженията й изискваха да мие пациента — то беше същото както да смени превръзката или да му даде лекарство.
Когато започна да бърше ръждивочервените петна по лицето и шията му, тя се успокои. Ала когато дойде моментът да махне чаршафа, се поколеба. Уж беше жена с опит, достатъчно уверена, за да не падне в несвяст, като види гол мъж, а какво се оказа… Но решителността й надделя. В сегашното си състояние — каза си гневно тя, — Гейбриъл е като малко дете. Няма никаква разлика. Щом съм мила малки момченца, ще се справя и с него.
Ала когато отметна завивките и разголи мускулестата гръд и твърдия корем, тя осъзна болезнено, че пред нея не беше дете, а мъж. И то забележително мъжествен.
Саманта потопи кърпата в топлата вода и започна да мие добре оформения гръден кош, решена да махне всички следи от засъхнала кръв. По златните кичурчета на гърдите му заблестяха капчици вода. Когато една особено смела струйка се стече по корема и изчезна под чаршафа, погледът й я проследи като хипнотизиран. Изкушението на непознатото, каза си е въздишка тя.
Бе уверила Филип, че няма нищо неприлично в това болногледачката да мие пациента си. Ала внезапната сухота в устата, ускореното дишане и мъчителното желание да махне чаршафа и да погледне под него бяха крайно неприлични.
Тя погледна скритом към вратата и си пожела да я беше заключила.
Захапа долната си устна, хвана кранчето на чаршафа между палеца и показалеца и полека го вдигна.
— Въобразявам ли си или тук наистина става течение?
При звука на дрезгавия баритон, малко неясен, но подигравателен както винаги, Саманта изпусна чаршафа, сякаш се бе запалил.