— Не ставайте глупав — укори го тя. — Абсолютно сигурна съм, че ще се зарадват, като им пишете, че сте добре.
Гейбриъл се вслуша в енергичните стъпки, с които тя прекоси стаята. Докато не чу, че се отваря едно от чекмеджетата на писалището.
Без много да мисли, следвайки единствено инстинкта си, той отметна завивката и направи скок в посока на шума. Този път отчаянието изостри сетивата му, вместо да им попречи. Ръката му с лекота намери дръжката и бързо затвори чекмеджето. Тъкмо когато щеше да издиша облекчено, забеляза, че мекото „нещо“, което държеше между протегнатите си ръце, не е никой друг, освен болногледачката му.
7
Любима моя Сесили,
След като се осмелих да се обърна към вас на малко име, мога ли да се предам и на надеждата прекрасните ви устни да оформят името ми?
В първия момент Саманта беше толкова смаяна, че почти забрави да диша. Хипнотизиращото трополене на дъжда, уютният сумрак в стаята, топлият дъх на Гейбриъл в косите й, всичко това се смеси и я обгърна като в защитен пашкул от мъгла, в който времето загуби цялата си мощ и значение. Гейбриъл беше пленник също като нея. Сутринта тя бе настояла той да облече риза, но бе забравила да я закопчее. Широката гръд, която се притискаше до гърба й, не се движеше. Ръцете му все още бяха върху писалището, топли, с изпъкнали мускули и жили.
Макар че странната им поза не беше прегръдка, в съзнанието на Саманта се натрапи мисълта, че за него е много лесно да я обгърне с ръце и да я притисне към горещото си тяло, а тя да се сгуши в него и двамата да се слеят в едно.
Тя се скова. Но веднага си каза, че не е дебютантка с меки колене и замъглен поглед, която нетърпеливо очаква да бъде прелъстена от първия джентълмен, който я хареса.
— Извинете, милорд — изрече твърдо тя и разкъса опасната мъгла, която ги обгръщаше. — Не исках да бъда любопитна. Търсех само мастило и хартия за писма.
Гейбриъл отпусна ръце. Саманта бързо отстъпи крачка встрани, за да удължи разстоянието между тях. Без неговата топлина влажният студ, който изпълваше стаята, проникна до костите й и тя се почувства стара и сбръчкана. Отново се отпусна на пейката до прозореца, подви крака под себе си и ги обви с ръце, опитвайки се да спре треперенето си.
Гейбриъл стоеше неподвижен, потънал в мислите си. Вместо да й се скара за намесата, както възнамеряваше, той отново намери чекмеджето и пръстите му незабавно намериха търсеното. Когато се обърна и хвърли снопчето писма в нейната посока, Саманта беше толкова учудена, че едва успя да го улови.
— Ако искате да прочетете нещо весело, можете да опитате с това. — Макар че лицето му беше разкривено от презрение, Саманта разбра, че не тя беше причината. — Ще откриете, че тези писма съдържат всички основни елементи на фарса — остроумни словесни сблъсъци, тайно ухажване, будещ съжаление глупак, готов да заложи всичко, за да спечели сърцето на своята дама… дори живота си.
Тя се вгледа в снопчето писма, привързано с копринена панделка. Ленената хартия беше износена, но беше ясно, че въпреки честото четене писмата са били пазени много грижливо. Саманта вдигна вързопчето и усети аромат на парфюм, омайващ и сладък като първите гардении през сезона.
Гейбриъл измъкна стола зад писалището, обърна го и го възседна.
— Давайте — подкани я той и й кимна окуражително. — Ще ги прочетете на глас, за да се посмеем и двамата.
Саманта попита копринената панделка и незнайно как разбра, че някога е красяла лъскави женски къдрици.
— Мисля, че не е редно да чета личната ви кореспонденция.
Гейбриъл вдигна рамене.
— Както желаете. Някои пиеси изглеждат най-добре на сцената, нали? Защо да не започна с първо действие? — Той сложи ръце върху облегалката на стола и лицето му стана твърдо и хладно.
— Завесата се вдигна преди три години, когато се запознахме на малък прием в провинциалното имение на лорд Ленгли. Тя беше различна от всички момичета, които познавах. Повечето от тях не можеха да оформят дори една разумна мисъл в красивите си главички и отчаяно си търсеха заможен съпруг, преди да свърши сезонът. Тя обаче беше сърдечна и умна, начетена и остроумна. С нея можех да говоря за поезия и политика и разговорът винаги беше интересен. Танцувахме само веднъж и тя открадна сърцето ми, преди да сме разменили първата целувка.
— Вие също откраднахте нейното, нали?
Устните му оформиха разкаяна усмивка.
— Постарах се сериозно. За съжаление всички ме познаваха като светски лъв и покорител на жени. Тъй като съм граф, а тя е само дъщеря на баронет, тя не искаше да повярва, че не си играя с чувствата й.