— О, недейте така, милорд — осмели се да възрази Бекуит. — Не бива да сте толкова неучтив с младата дама.
— Млада дама ли? Ха! — Графът протегна ръка и пръстите му минаха на сантиметри от високото зелено растение, толкова увехнало, сякаш не го бяха поливали поне от една година. — По гласа й познах, че е костелива, кисела твар без капчица женска мекота. Ако искате да ми намерите истинска жена, по-добре идете на Флийт Стрийт. Жените там знаят как да служат на мъжете. Не ми трябва болногледачка! Онова, което ми трябва, е по-скоро добра…
— Моля ви, милорд! — прекъсна го ужасено мисис Филпот.
Господарят й може да беше сляп, но не беше глух. Ужасът в гласа на икономката го накара да замлъкне по-сигурно от всеки укор. С остатъци от очарованието, което някога е било втората му природа, той се завъртя на пети и направи поклон пред високото кресло малко вляво от Саманта.
— Надявам се да ми простите детинската избухливост, мис. Желая ви добър ден. И хубав живот.
Той се обърна в посоката, където беше двукрилата врата, и се запъти натам, като изобщо не мислеше да бъде предпазлив и да се движи опипом. Сигурно щеше да стигне до целта без произшествия, ако коляното му не се беше закачило за ъгъла на ниската махагонова масичка. Ударът беше толкова силен, че Саманта изохка съчувствено. Мъжът изруга тихо и изрита масичката с такава ярост, че я запрати към отсрещната стена. Направи три опита, докато намери бравата, но най-сетне затръшна двете крила зад себе си с оглушителен трясък.
Докато вървеше към стаята си, тримата следяха пътя му по спорадичните трясъци и ругатни. Скоро настана тишина.
Мисис Филпот затвори внимателно вратата към терасата, отиде до масичката и си наля чаша чай. Отпусна се на дивана, сякаш беше гостенка, и вдигна чашата към устата си с треперещи ръце.
Мистър Бекуит падна тежко до нея. Извади от джоба на жакета си колосана кърпичка и изтри запотеното си чело. В погледа, отправен към Саманта, се четеше разкаяние.
— Боя се, че трябва да ви се извиним, мила мис Уикършъм. Не бяхме искрени с вас.
Саманта се настани във високото кресло от другата страна на масичката и сплете ръцете си в тънки бели ръкавици. Изненадано установи, че и нейните пръсти трепереха, и се зарадва, че седеше в сянката.
— Признавам, графът не е кроткият инвалид, какъвто го описвате в обявата.
— Той е съвсем друг човек, откакто се върна от онази ужасна битка. Ако познавахте милото момче преди… — Мисис Филпот преглътна и очите й се напълниха със сълзи.
Бекуит й подаде кърпичката си.
— Лавиния е напълно права. Той беше джентълмен като от книгите. Истински приказен принц. Понякога се страхувам, че ударът, който му отне зрението, е отнел и разума му.
— Разума надали, но го е лишил от маниери — отбеляза сухо Саманта. — Според мен умът му не е сериозно пострадал.
Икономката избърса тесния си нос.
— Беше такова умно момче! Винаги знаеше правилния отговор и смяташе отлично. Непрекъснато беше с книга под мишница. Когато беше малък, всяка вечер го проверявах и му вземах свещта, за да не подпали завивките.
Саманта осъзна, че коварният удар го бе лишил и от това удоволствие, и бе разтърсена. Беше й трудно да си представи живота без утехата на книгите.
Бекуит кимна утвърдително и очите му светнаха при спомена за щастливите дни.
— Той беше цялата гордост и радост на родителите си. Когато го обзе безумното желание да постъпи във флота на Негово кралско величество, майка му и сестрите му получиха истерични припадъци — на колене го умоляваха да не отива. А баща му, маркизът, заплаши да го лиши от наследство. Ала когато дойде времето да излезе за пръв път в морето, всички стояха на кея, за да му махат за довиждане с кърпичките си.
Саманта задърпа ръкавиците си.
— Необичайно е един благородник, при това първороден син, да отиде във флота, нали? Винаги съм смятала, че богатите аристократи отиват в сухопътната войска, а кралският флот е запазен за бедните и честолюбивите.
— Той отказа да обясни причините за решението си — продължи да разказва мисис Филпот. — Каза само, че трябвало да последва сърцето си, все едно къде щяло да го отведе. В никакъв случай нямало да си купи висш офицерски чин, както правели другите от неговата класа. Искал да се издигне с труд и постоянство. Когато семейството научи, че са го направили лейтенант на борда на „Виктория“, майка му се разплака от радост, а баща му се изпъчи толкова гордо, че копчетата на жилетката му едва не изхвръкнаха.
— „Виктория“ — промърмори Саманта. Името на кораба беше като предсказание. С помощта на кораба „Виктория“ Нелсън бе победил Наполеоновия флот при Трафалгар и бе разрушил мечтата на самопровъзгласилия се император за морско господство.