В. Пикул поставя героите си в контекста на световната военноморска политика, загатва бъдещото развитие на военния флот, съпоставя общественото мнение в Русия и Япония и отношението му към войната през призмата на вестникарските хроники, сравнява руския и японския национален характер във върховни изпитания. Искрите на бъдещата революция още не са стигнали барутните погреби на корабите, но хората, които ще станат гръбнакът на червените отряди, вече крачат с тежките си стъпки по палубите. Това са връстниците на Серьожа Панафидин, почти безименните Иванов XIII и Петров X, гигантът матрос Николай Шаламов и другарите му, които след разгрома и японския плен ще намерят опора в словото на болшевиките и ще искат разплата с предалото ги самодържавие. Кораби, хора, бури и оръдеен грохот, лек изящен стил, неизвестни факти за войната на Русия срещу подкрепяната от империалистическите държави Япония — с тези свои достойнства романът ще бъде интересен не само за военния читател. В края на 1988 г. за „Крайцерите“ Валентин Савич Пикул бе удостоен с държавната награда на РСФСР за литература „Максим Горки“. Сега, когато рухват толкова литературни митове, когато доскорошни величия застават в жалките одежди на голия крал, творчеството на В. Пикул ни връща към обетованата земя на вечните и сякаш неподвластни на преоценка стойности: воинската и моряшката доблест, родолюбието и осъзнатия и докрай изпълнен дълг. Историк и маринист, маринист и историк, Валентин Пикул живее в Рига, на брега на Балтийско море. Всяка нощ в нула часа звънва неговият будилник, за да го изпрати към безкрайните хоризонти на творчеството — „тази сладка каторга“.
Веселин Димитров