— Прекрасно! Прекрасно! — възкликна Ани. — @Истин ска ли е? Истинска ли е?
— Дали е истинска? Разбира се, че да — отвърна съпругът й. — Смяташ ли, че някой простосмъртен е в състояние да създаде подобна пеперуда или пък ще си прави труда, след като всяко дете би могло да улови много такива в един летен ден? Истинска ли била? Разбира се! Но красивата кутийка безспорно е направена от нашия приятел Оуен и тя наистина му прави чест.
В този момент пеперудата отново затрептя с крилца съвсем като жива, от което Ани се стъписа и дори се изпълни със страхопочитание, защото, въпреки твърденията на мъжа си, тя не беше сигурна дали това наистина беше истинска пеперуда, или удивителен механизъм.
— Истинска ли е? — попита тя по-настойчива отпреди.
— Прецени сама — отвърна Оуен Уорланд, като съсредоточено наблюдаваше изражението й.
Пеперудата отново хвръкна във въздуха, закръжи около лицето на Ани, после отлетя далеч в другия край на гостната, като продължаваше да се вижда поради звездното сияние около трепкащите й крилца. От пода детето следеше летежа с умните си очички. След като обиколи стаята, пеперудата се върна, описа още един кръг и отново кацна на пръста на Ани.
— Кажи, истинска ли е? — отново попита тя. Пръстът, на който тази великолепна загадка бе кацнала, така трепереше, че пеперудата раздвижи крилца, за да запази равновесие. — Кажи ми дали е истинска, или ти си я създал.
— Защо трябва да знаеш кой я е създал, след като е красива? — отвърна Оуен Уорланд. — Дали е истинска?. Да, Ани. С право може да се каже, че у нея има живот, защото тя е погълнала цялото ми съществувание. Тайната на пеперудата и красотата й, която е не само външна, но и органическа, както целият й строеж, е израз на интелекта, въображението, чувствителността, душата на твореца на Прекрасното. Да! Аз я създадох. Но-и тук лицето му някак си помръкна — тази пеперуда вече не е за мен това, което беше когато си я представях отдавна в младежките си мечти.
— Каквото и да е, тя е хубава играчка — отсече ковачът и се засмя с детинска радост. — Чудно дали ще благоволи да кацне на такъв голям груб пръст като моя. Дай ми я, Ани.
По указанията на твореца Ани докосна с върха на пръста си ръката на мъжа си и след моментно колебание пеперудата се прехвърли върху пръста на ковача. Тя се приготви за нов полет с подобно, но не съвсем същото потрепване на крилцата както в първия случай, а след това хвръкна от едрия пръст на ковача, издигна се кръжейки до тавана, обиколи веднъж стаята и като описа кръг, отново кацна там, откъдето бе излетяла.
— Ех, тази действително е по-хубава от истинска — извика Робърт Данфърт, като изразяваше най-искреното си възхищение, на което беше способен. И наистина, ако бе спрял дотук, то и за човек с по-изискана реч и изтънчена чувствителност би било трудно да каже нещо повече. — Признавам си, туй не е по силите ми. Но какво от това? Един-единствен удар на чука ми е по-необходим, отколкото целия петгодишен труд, който приятелят ни Оуен е прахосал за пеперудата.
В този миг детето плесна ръце и избръщолеви нещо неясно — очевидно желаеше да му дадат пеперудата да си поиграе с нея.
Междувременно Оуен Уорланд погледна отстрани Ани, за да разбере дали тя споделя мнението на мъжа си за относителните стойности на прекрасното и полезното. Някъде в цялата й сърдечност към него, в цялото й учудване и възхищение, с което наблюдаваше прекрасното творение на ръцете му, въплъщение на мисълта му, се прокрадваше скрито презрение — неосъзнато навярно от самата нея и доловимо единствено за силно интуитивна проницателност като тази на твореца. В последната фаза на работата си обаче Оуен се бе издигнал над състоянието, в което подобно откритие би го измъчвало. Той бе осъзнал, че хората, а също и Ани като една от тях, каквато и похвала да изрекат, никога не могат да намерят съответните думи или да изразят съответните чувства за необходимото възнаграждение на твореца, който, като влага възвишена нравственост в малък къс материя и превръща земното в духовна скъпоценност, постига прекрасното в сътвореното от него. Много преди това Оуен бе проумял, че отплатата за всяко духовно дело трябва да се търси в удовлетворението от него, а не навън. Имаше обаче една страна на въпроса, която Ани и съпругът й, а дори и Питър Ховендън, биха могли напълно да оценят и която би им донесла успокоението, че дългогодишният труд е изразходван за достойна цел. Оуен Уорланд би могъл да им каже, че тази пеперуда, тази играчка, този сватбен подарък от беден часовникар за съпругата на ковач всъщност е шедьовър на изкуството, който един крал би закупил с огромни средства и много почести и би го считал за най-рядката и прекрасна скъпоценност в съкровищницата си. Но творецът се усмихна и запази тайната за себе си.