Но на жена си каза само:
— Защо пък не?
— Джеймз Малори!
— Сега тихо, скъпа — предупреди я той. — Той стигна до своята цел.
Наистина беше стигнал. И не си губи времето със „здравей“, „как си“ или дори „ела навън“. Насъбраната за толкова години отровна омраза го тласна направо към действия. Той вдигна Ейми от стола й, просто за да я отстрани от пътя си, и с един удар събори Стивън от неговия. Стивън мигновено скочи на крака и, залитайки, се изправи срещу Уорън.
Последваха викове от изненаданите дами наоколо, докато кавалерите им бързо се струпаха край двамата американци, за да гледат и да залагат кой ще победи. Самият Джеймз също се приближи и застана до Ейми. Беше готов да я възпре, ако тръгнеше да ги разтърва, но тя не го направи.
— Как се чувстваш, когато двама мъже се бият за теб, момичето ми? — попита той любопитно, когато Стивън за втори път беше повален по задник.
— Още не знам със сигурност — отвърна тя. — Но ще ти кажа, когато видя кой ще излезе победител.
— Повече от ясно е кой, не мислиш ли?
Ейми не отговори, но Джеймз долови усмивката, която тя се опитваше да прикрие. Той въздъхна при това поредно потвърждение, че малката палавница е твърде вярна и твърде дълбоко влюбена, за да се откаже някога от негодника Андерсън. Защо, по дяволите, не можеше да бъде непостоянна като всички жени и да загуби интерес към Уорън, преди да се случи непоправимото?
Битката прекатурваше маса след маса за ужас на домакинята, но бързо вървеше към своя край. Уорън нанесе на Стивън два резки удара в стил, показан му от Антъни, но още от самото начало беше очевидно, че не са необходими никакви специални умения, за да бъде победен Стивън.Човекът определено не беше във форма, скоро остана и без дъх, а накрая — почти без живот.
Обаче Уорън не бе приключил с него. Той взе първата попаднала му чаша от една все още непреобърната маса и плисна съдържанието й, каквото и да беше то, в лицето на своя противник.
За момент Стивън се закашля и изломоти нещо, после отвори очи. В същия миг Уорън го сграбчи за ризата, повдигна го срещу лицето си и каза с убийствено студен глас:
— Ще стоиш далеч от нея, Адингтън, ако ти е мил животът. А освен това ще хванеш първия кораб, който отплава от града. Давам ти този съвет за пръв и последен път. Ако още веднъж се намесиш в живота ми, ще съжаляваш, че не съм те убил още сега.
За да подчертае сериозността на това предупреждение, Уорън отново повали Стивън на земята. Самият той не беше получил нито един удар. Но не остана да отпразнува победата си. Без да каже и дума нито на Ейми, нито на когото и да било друг, той се отправи обратно към къщата и напусна увеселението.
— Установи ли вече как се чувстваш, котенце? — попита Джеймз, докато Ейми се взираше като омагьосана в отдалечаващата се фигура на Уорън.
Тя въздъхна.
— Едно нещо трябва да му се признае. Придава неподозирани дълбочини на думата „твърдоглав“.
Джеймз се подсмихна.
— Така е, мътните да го вземат.
Цяла нощ Ейми бе измъчвана от терзания. Нещата с Адингтън се бяха развили точно както се беше надявала… до един момент. Не бе планирала Уорън да си замине накрая. Предполагаше се да падне на колене и да я помоли да се омъжи за него — е, добре, може би не така драматично, но поне би трябвало да й се обясни. Но не, той дори не й каза „здравей“.
Каквото и да станеше оттук нататък, тя знаеше, че е изиграла последния си коз. Беше изпразнена откъм идеи, а почти и откъм надежда. По дяволите да вървят инстинктите — нейните очевидно се бяха повредили някъде по пътя.
Най-лошото бе, че се съмняваше дали ще го види някога отново. Той щеше да отплава обратно за Америка, без дори да дойде да й каже довиждане. И този път тя щеше да му позволи. Нямаше да се опита да го спре или да го последва. И никога нямаше пак да прибягва до съблазняване, независимо колко сполучливо се бе оказало това накрая.
Налагаше се да го приеме — не можеше да продължава да го ухажва сама. А и Уорън беше повече от категоричен. Колко пъти още трябваше да й отказват, за да й дойде умът в главата?
Но колко болезнено бе да бъде умна!
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА
На път за клуба си, Джеймз се отби в голямата къща на Гроувнър Скуеър, но брат му беше излязъл по работа, Шарлот бе на сутрешна визита у някаква приятелка, а Ейми не беше в настроение да приема посетители.
Той се подсмихваше, докато се връщаше към каретата. Думите на иконома бяха точно такива: „не е в настроение да приема посетители“, и Джеймз не се съмняваше, че тя изрично му е заповядала да отговаря именно така. Момичето си беше откровено до крайност, наистина.