Тъкмо се качваше в каретата, когато друга карета спря зад неговата. Не би обърнал никакво внимание на това, ако в същия миг Уорън не беше изскочил и не беше се запътил към къщата. Джеймз веднага слезе и го пресрещна.
— Нямаш късмет — каза му Джеймз. — Тя не приема днес.
— С мен ще се срещне — отговори Уорън рязко и понечи да заобиколи зет си.
— Стой, янки. Не си дошъл, за да я помолиш да се омъжи за теб, нали?
— Не.
— Радвам се да го чуя — не се сдържа да го предизвика Джеймз. — Страхувах се, че може да го направиш, след като снощи доказа, че си влюбен в момичето.
Уорън се наежи.
— Адингтън си го търсеше.
— Разбира се, скъпо момче. И ти си изминал целия път обратно до тук, само за да се погрижиш да си го получи, а?
— Може би ти самият искаш да получиш малко?
— Чувстваш се по-уверен след снощната победа, нали? Добре, давай тогава. Отдавна трябваше да свършим това.
За миг свалиха палтата си и застанаха един срещу друг в средата на пътеката. Както винаги, Джеймз нанесе първия удар. Уорън залитна няколко крачки назад.
— Трябвало е да бъдеш по-прилежен в уроците си — присмя му се Джеймз.
Уорън не се ядоса, а каза:
— Всъщност, защо пак не опиташ същото?
Сега вече беше подготвен и Джеймз се преметна през рамото му.
— Какво казваше, значи? — присмя се този път Уорън.
След това вече не говореха. Битката не беше толкова лесна, колкото вчерашната. Уорън не бе научил кой знае какво от Тайши, да не говорим за нападателни хватки — за тях не знаеше нищо. Но успяваше да се защити срещу Джеймз и на няколко пъти го извади от равновесие, нанасяйки му мощни удари, преди Джеймз да се е окопитил. Успяваше и да се задържи извън обсега на юмруците на зет си, когато самият той се нуждаеше от възстановяване. Все пак това беше жестока борба, която продължи цели дълги десет минути. Почти в един и същ момент двамата стигнаха до един и същ извод. Нямаше да има победител.
— Проклятие, равни сме — каза Джеймз възмутено. — Не мога да повярвам.
Уорън вдигна палтото си.
— Не знам за теб, Малори, но аз се задоволявам с това, което мога да получа, а равният резултат ме удовлетворява засега.
— Засега — изсумтя Джеймз, после погледна Уорън с присвити очи. — Не си научил тези движения от Тони.
— Научих ги от моя каютен прислужник.
— Каютен прислужник? Много смешно, янки.
И Уорън го намираше за смешно. Но още щом Джеймз си тръгна, усмивката му се изпари. Настроението, което го беше довело тук, го връхлетя отново при твърдия отказ на иконома да му позволи да влезе… поне докато Уорън не го заплаши, че ще разбие вратата.
Влезе в салона. Зачуди се дали икономът е отишъл да предупреди Ейми за присъствието му или да търси помощ, за да го изхвърли от къщата. Бузата му пулсираше, кокалчетата на ръцете му горяха, чувстваше стомаха си така, сякаш в него имаше парен чук. Надяваше се поне, че Джеймз също ще хареса насиненото си око, а и сцепената си устна.
Ейми се бе спуснала тичешком надолу по стълбите, затова когато стигна до салона, беше останала без дъх. Нямаше да повярва, че това не е просто някаква шега, докато не видеше Уорън със собствените си очи И ето го… боже господи, тя можеше да се закълне, че вчера Стивън не го е докосвал с пръст!
Без да каже и дума за поздрав, Уорън тръгна решително към нея и накара сърцето й да затупти. Когато стигна до Ейми, той затвори вратата, сграбчи я за ръката и я задърпа към канапето. Тя нямаше нищо против… докато той не седна и не я преметна по корем през коленете си.
— Чакай! — изпищя тя. — Какво правиш? Не, длъжен си първо да ме предупредиш… Уорън!
Отекна първото шляпване.
— Това е, задето нарочно се опитваш да ме накараш да ревнувам — каза й той.
— Ами ако не е нарочно? — простена тя.
— Тогава това е, в случай че не е било нарочно. — Още едно шляпване. — Трябваше да направя това — още едно — още на кораба — пак — когато измами Тайши, за да дойдеш в моята каюта.
Сгреши като каза това, защото то върна богатството на спомените за нощта на споделеното блаженство. Ръката му увисна във въздуха. Вместо да продължи да я удря, Уорън изстена и я обърна с лице към себе си.
— Спри тази врява — каза той сърдито. — И двамата знаем, че не съм те наранил.
Олелията, който вдигаше Ейми, рязко пресекна. Тя се взря в него.
— Но би могъл.
— Не, не бих.
Вратата с трясък се разтвори. И двамата се обърнаха към иконома и казаха в един глас:
— Излез.
— Но, лейди Ейми…
— Беше просто една проклета мишка — прекъсна го тя със съвсем сериозна физиономия. — Вече избяга, но виждаш, че съм взела предпазни мерки. — Тя вдигна крака си горе на канапето, за да покаже какви предпазни мерки е взела. — И затвори вратата, когато излизаш.