Икономът смаяно се ококори, но изпълни нареждането. Ейми се обърна отново към Уорън и видя, че се е намръщил.
— Винаги ли лъжеш с такава невинност?
— Това не е нещо, за което трябва да се тревожиш, след като съм ти се заклела, че винаги ще бъда откровена с теб. Но не очаквам да ми повярваш, какъвто си скептик. Само за да ми отупаш перушината ли дойде?
— Не, дойдох да ти кажа, че ще отплавам.
Стрела в сърцето, жестоко точна. Тя се отмести от скута му. Щеше й се да я беше спрял, но той не го направи.
— Предполагах, че ще е скоро — каза тя.
— И няма да се опиташ да ме накараш да променя решението си?
Това бе нещо средно между въпрос и твърдение. Ейми го прие по-скоро като въпрос.
— Би ли желал да го направя?
— Не би помогнало — подчерта той.
— Знам. Заблуждавах се. И не бях напълно честна с теб, след като нито веднъж не взех предвид твоите чувства. Доста егоистично от моя страна, нали?
Той не очакваше да чуе точно тези думи и те изведнъж го накараха да се почувства странно наранен.
— Какво говориш, Ейми? Отказваш ли се?
Тя се обърна, преди да избухне в сълзи. Наистина беше твърде болезнено.
— Имам ли избор?
Внезапно той се озова зад нея, завъртя я към себе си, пръстите му се впиха в раменете й.
— По дяволите, не можеш да ме изоставиш!
— Какво?
Той не бе имал намерение да казва това. Изобщо не можеше да си представи откъде се взеха тези думи.
— Нямах предвид…
— О, не, престани — прекъсна го тя бързо и сключи ръце около шията му. — Няма да ти позволя да си върнеш думите назад, Уорън Андерсън. Ти сам се издаде и сега искам да го кажеш.
За миг той изглеждаше разочарован. Беше дошъл тук, воден от гнева си, но това бе само извинение и беше време да си го признае. Тя му се усмихваше, чакаше; всичко, което някога му бе обещавала, беше в очите й — смехът, щастието, любовта… Не можеше повече да отрича, че желае това точно толкова силно, колкото желаеше и нея.
Думите, които никога не бе мислил, че ще изрече, не бяха толкова сложни, в края на краищата.
— Ще се оженим.
Тя го изненада, като поклати глава.
— Не, докато не ме помолиш, няма да се оженим.
— Ейми!
— Благодари на бога, че няма да те карам да паднеш на колене за това — добави тя неумолимо. — Е?
— Ще се омъжиш ли за мен?
Тя рязко пое дъх. Чу го най-после, но още нямаше да го остави на мира.
— Какво друго?
— Не знам как го направи, но ти завладя сърцето ми, ума ми, боя се, че дори и душата ми. — И беше абсолютно вярно. Видя го в очите му и в главозамайващо красивата усмивка, с която я дари, преди да добави нежно, почти благоговейно: — Обичам те, Ейми. Всъщност, не мисля, че бих могъл да понеса още един ден без теб.
Тонът й се смекчи, когато тялото й се сгуши до неговото и ръцете му я обгърнаха, за да я притиснат още по-близо.
— Толкова ли беше трудно?
— Господи, да. — въздъхна той, но всъщност не беше така, съвсем не беше.
— Ще стане по-лесно, обещавам ти.
Той вече не се съмняваше в това. Но като знаеше колко мъки й бе причинил, затаи тревожно дъх, преди да попита:
— Какъв е отговорът ти?
Ейми беше твърде щастлива и изпълнена с любов, за да го измъчва повече.
— Знаеш го от месеци, твърдоглавецо. Просто не беше готов да го чуеш.
Облекчението на Уорън се изля във весел смях, в стягане на прегръдката и накрая — в целувка, която трябваше да я изпепели цяла. Така и стана.
ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА
Шарлот даде тържествена вечеря за семейството и приятелите, за да оповести официално годежа, но семейството вече знаеше щастливата новина. Ето защо както Антъни, така и Джеймз трябваше да бъдат заплашени от съпругите си, за да се съгласят да отидат.
Но на самата вечеря те се държаха добре за пред външните хора. Антъни дори бе забелязан да поздравява Уорън с ръкостискане, въпреки че никой не разбра какво му е казал, за да го накара да избухне в смях.
По време на вечерта Джеръми три пъти дръпна Ейми настрана, за да я попита дали е сигурна, дали наистина е абсолютно сигурна, че не е бременна. Тя сигурно щеше да се смили над него в деня на сватбата си и да му каже, че не е приела на сериозно онзи облог. А можеше и да не го направи. Месец въздържание нямаше да навреди на младия негодник, би могло дори да му помогне да посвети малко време на обучението си, от което най-определено се нуждаеше…, ако, разбира се, през следващия срок не бъдеше отново изритан от училище.
Дрю най-безобразно й се подиграваше, че не е избрала него. Правеше го преднамерено, само за да провокира Уорън. Но напоследък избухливият нрав на Уорън очевидно отсъстваше и най-накрая, щом разбра, че няма да предизвика брат си, Дрю се отказа.