Когато Ейми най-сетне остана за момент сама с Уорън, го попита:
— Как ти понася посрещането в клана Малори?
— Слава богу, че съм толерантен човек.
Тя се засмя доволно на измъчената му физиономия.
— Какво ти каза чичо Тони?
— След като се възхити на насиненото око на брат си, поиска аз да му давам уроци.
И тя беше видяла това насинено око.
— Нали няма да се биеш повече с чичо Джеймз?
— Не бих си и помислил. Сега, когато той ще е и мой чичо, решил съм да му засвидетелствам единствено уважение.
— Мили боже, той ще те убие.
Уорън се засмя и я придърпа към себе си. Тя въздъхна и обви ръце около неговите. Чудеше се дали човек може да бъде по-щастлив, отколкото е тя сега.
Като огледа стаята, изпълнена с хора от нейното семейство, Ейми каза:
— Това ми напомня за вечерта, когато те видях за пръв път и се влюбих в теб. Тогава ти дори не ме забеляза.
— Забелязах те, но ти беше твърде млада…
— Няма да започваме отново, нали?
Той се подсмихна.
— Съвсем не.
Тя се наведе към него, за да прошепне:
— Знаеш ли, няма да мога да чакам.
— За какво?
— Да правя пак секс с теб. Знаеш, че не мога да бъда толкова близо до теб, без да те желая.
Цялото му тяло се изопна, откликвайки на думите й. Той я поправи нежно:
— Това е правене на любов.
— А, значи най-после си схванал — подразни го тя.
— Остави прозореца си отворен довечера.
— Смяташ да се качиш?
— Естествено.
— Колко романтично… но няма да стане. Не мога да рискувам да паднеш и да си счупиш врата. Ще се срещнем в градината.
— За да се любим сред ложе от рози? Едва ли ще ти хареса.
Ейми си спомни онзи забавен разговор за цветята с Джорджина и се усмихна.
— А какво ще кажеш под някоя плачеща върба, върху парче кожа, с ягоди наоколо и…
— Млъкни, или ще те помъкна натам още сега.
Ейми се изкикоти.
— По-добре недей. Чичовците ми може да го схванат погрешно и да хукнат да ме спасяват. Това би ни развалило удоволствието, не мислиш ли?
Разочарован, той попита със сериозен тон:
— Как ти се струва идеята за отвличане?
— Всъщност… звучи примамливо. Само че аз ли ще те отвличам, или ти мене?
Той избухна в смях.
Джеймз, който ги наблюдаваше от другия кран на стаята, се обърна към жена си:
— Мили боже, какво е направила тя с бедния човек?
Джорджина се усмихна, доволна от промяната у брат си.
— Той е щастлив. Тя каза, че ще го направи.
— Отвратително е, Джордж.
Тя докосна бузата му с любяща ръка.
— Сложи точка на това, Джеймз.