— Напротив, но аз пък съм започнала да пия чай. Ще ми правиш ли компания?
В първия момент съпругът й не отговори. После думите й достигнаха до съзнанието му.
— Мътните да го вземат, Джордж, не можеш да се държиш така. — Той влезе в салона. — Отиваш веднага в леглото.
— По дяволите, Джеймз, пусни ме — дочу Ейми. — Съвсем скоро тъй или иначе ще се наложи да бъда в това легло и ще крещя до полуда от болки. Ще се държа така, както ти смяташ за добре, но не преди да съм готова за това. А сега ме пус…
Изведнъж настъпи тишина. Ейми, която никога не беше виждала чичо си Джеймз в такова състояние, първоначално се поколеба дали да се намеси, но накрая се престраши и пристъпи към вратата на салона. Тъкмо навреме, за да присъства на поредната контракция на Джорджина, която напълно бе сразила Джеймз. Той седеше, без да пуска съпругата си от силната си прегръдка, а лицето му беше бяло като канапето от слонова кост, върху което се бе стоварил.
— Кога започнаха болките? — успя да произнесе той, когато дишането му най-сетне се нормализира.
— Тази сутрин…
— Тази сутрин!
— Ако ще ме питаш защо не съм ти казала, просто се чуй и ще узнаеш отговора. А сега наистина ме пусни, Джеймз, за да си изпия чая. Ейми току-що ми го наля.
— Ейми! — изрева той. — Какво, дявол да го вземе, си мислиш, че правиш? Да сервираш на жена ми …
— Да не си посмял да си изливаш гнева върху Ейми — прекъсна го Джорджина и го тупна по рамото. — Ако искаш да знаеш, имах намерение да почистя къщата, но именно тя ме убеди да пия чай вместо това. Ако няма да се присъединяваш към нас, пийни нещо друго, но спри да крещиш.
Джеймз неволно прокара ръка през косата си. Джорджина се възползва от отслабването на хватката му, измъкна се от неговите ръце и небрежно взе чашата си, сякаш това бе съвсем обикновен следобед, а не денят, в който й предстоеше да роди.
След малко Джеймз се обади. Говореше по-скоро на себе си.
— Съжалявам. С Джеръми не ми се наложи да мина през всичко това. Мисля, че повече ми харесва да се появи едно вече поотраснало хлапе и да ме информира, че аз съм го бил заченал. Не, с абсолютна сигурност знам, че предпочитам да е така.
Ейми се смили над него и реши да го успокои.
— Много исках аз да бъда с нея през цялото време, но понеже знам, че някои хора ще вдигнат олелия до бога, защото нищо не разбирам от тези работа, изпратих да повикат майка ми и леля Рослин, а също и Реджи. Те ще се погрижат леля Джордж да направи всичко както трябва.
Джорджина, която вече беше доста поомекнала, добави:
— Сега наистина е лесно, Джеймз. Всъщност, направо ти предлагам да вземеш една бутилка и да се напиеш, преди да започне трудната част. Или пък излез някъде. Ще те разбера, ако предпочетеш да дочакаш раждането в твоя клуб.
— Сигурен съм, че би ме разбрала. Аз също бих се разбрал, но няма да мръдна от тук. Може да имаш нужда от мен.
Ейми не си беше и помисляла, че отговорът му може да бъде друг; Джорджина, изглежда, също, защото се усмихна и се наведе да целуне съпруга си. Тогава на вратата отново се почука.
— Сигурно подкрепленията пристигат — каза Ейми.
— Аха! — обади се Джеймз с облекчение. — Шарлот ще те прати в леглото, Джордж, ще видиш, че ще го направи.
— Шарлот е родила двама сина и три дъщери, Джеймз, така че отлично ще ме разбере. И ако не престанеш да опяваш за това легло, ще родя бебето ей-тук, в салона, ще видиш, че ще го направя.
Ейми излезе от стаята с усмивка на уста. Според Джорджина чичо Джеймз бе понесъл съвсем леко цялата бременност. Кой би си помислил, че ще рухне така точно накрая? Може би трябваше да извика и Антъни, макар че той и без това сигурно щеше да пристигне с Рослин. В деня, когато се раждаше Джудит, той бе отнесъл доста подигравки от Джеймз за налудничавото си поведение, така че трябваше да дойде, за да провери как ще се държи брат му при същите обстоятелства.
Но когато отвори вратата, на прага не стоеше никой от нейното семейство. Бяха петимата братя на Джорджина и, както се и очакваше, Ейми отново онемя.
ГЛАВА ПЕТА
— Е, здравей. — На вратата беше почукал Дрю Андерсън и тъкмо той стоеше пред Ейми и й се усмихваше лъчезарно. — Ейми, нали така беше? Не, почакай, трябва да си лейди Ейми, нали баща ти е пер или нещо такова. Дерек ми каза, че старият крал го е удостоил с титлата преди години заради някаква услуга, която му бил направил. Правилно ли съм запомнил?
Ейми бе удивена, че той въобще си я спомня, затова само измърмори:
— Един финансов съвет: щом става въпрос за пари — всичко, до което се докосне баща ми, се превръща в злато.
Тя подозираше, че е наследила това качество от него; ето защо никога не се обзалагаше със семейството и приятелите си — с нейните безпогрешни инстинкти, Ейми рядко губеше.