На втория етаж на къщата, Джеймз се спря на прага на господарската спалня, която Уорън бе открил безпогрешно и без помощта на Джорджина, за да види как братът трупа възглавници под гърба на своята сестра и нежно подгъва завивките около тялото й. По дяволите, наистина му се искаше тези двамата да не се обичаха толкова много. Това щеше да му попречи да се разправи с омразния Андерсън така, както желаеше.
На всичко отгоре в същия миг се чу и равният глас на Уорън, който сега беше дрезгаво нежен:
— Не се сърди, Джорджи. Не можеш да се забавляваш в момент като този.
Джорджина обаче все още беше в кисело настроение.
— Това, което вашите тъпи глави не могат да проумеят, е, че цялата тази процедура ще трае часове и че аз бих предпочела да не прекарвам всичките тези часове в някаква си гореща, задушна стая — лято е, ако не си забелязал — без нищо друго за правене, освен да се гърча от болка.
Не можеше да се отрече, че при внезапното напомняне какво предстои да изстрада сестра му, Уорън пребледня.
— Ако нещо се случи с теб, ще го убия.
Джорджина прие думите му толкова сериозно, колкото приемаше и заплахите на съпруга си по отношение на своя брат, но каза само:
— Точно това имах нужда да чуя. А ти самият много скоро ще чуеш колко оценявам помощта ти, затова предлагам да почакаш на борда на „Нерея“. Ще те уведомя веднага, щом всичко това свърши.
— Оставам тук — упорито настоя той.
— Бих желала да не е така — отвърна Джорджина не по-малко упорито. — Наистина не мога да имам доверие на теб и Джеймз, когато сте в една къща и аз не съм в състояние да ви разтърва.
— Оставам тук.
— Стой тогава! — извика тя, изгубила търпение. — Но искам да ми обещаеш, че няма да се биете. Трябва да получа думата ти. В този момент си имам достатъчно тревоги, за да се притеснявам и за вас двамата.
— Много добре — съгласи се той неохотно.
— Това означава, че няма да реагираш по обичайния за теб начин на нещата, които Джеймз говори в своето безпокойство. Днес той няма да бъде на себе си.
— Обещавам, дявол да го вземе — измърмори Уорън.
Едва тогава Джорджина се усмихна.
— Опитай се да не се тревожиш. Всичко ще мине добре.
Той кимна и се отправи към вратата, но видя Джеймз и се закова на място. Джеймз, от своя страна, тъкмо обмисляше великолепните възможности, които обещанието на Уорън току-що бе разкрило пред него, но разочаровано осъзна, че няма да е в състояние да се възползва от тях. Ама че проклет късмет — единственият път, когато би могъл да постигне едно приятно отмъщение срещу своя враг, да вземе да се случи точно сега, когато на главата му се бяха струпали толкова грижи, че едва ли даже би забелязал присъствието на Уорън.
Дори в този момент, когато все още имаше време да се занимава с него, не можеше да каже това, което му се искаше — не и с Джорджина, която лежеше в напрегнато очакване до тях. Така че, за своя собствена изненада, Джеймз се чу да казва:
— Не съм предполагал, че ще имам причини да благодаря на теб за каквото и да било, Андерсън, но ти благодаря. Тя никога не би се вслушала в моите думи.
Уорън също бе удивен от факта, че това е всичко, което Джеймз има да му каже, затова просто отвърна смирено:
— Трябвало е да бъдеш по-настоятелен.
— Да, хм, ето в какво се различаваме ти и аз, старче. Аз не съм склонен да споря с една бременна жена, не и когато тя е моята бременна жена. Ако ме беше помолила да съборя къщата със собствените си ръце, щях да й се подчиня с най-голямо удоволствие.
Уорън каза с неодобрение:
— Отстъпчивостта не всякога е добро качество.
— Говори само от свое име, янки. Аз я намирам за много добро качество.
Уорън схвана смисъла на думите му и се изчерви от гняв. Този мъж очевидно не разбираше за какво става въпрос.
— Щом е за нейно добро, по дяволите…
— О, стига, Андерсън — сряза го нетърпеливо Джеймз. — Знам това. И те уверявам, че тя така или иначе нямаше да остане долу още дълго време. Може да не ти се иска да го признаеш, но аз се грижа много добре за своята съпруга. А сега изчезвай. Бих искал да прекарам няколко минути с нея на спокойствие, преди спокойните минути да са се свършили.