Сестра му беше единственото изключение, единствената жена, която имаше значение за него, и ако нещо се случеше с нея…
Още един Малори се бе появил късно вечерта — синът на Джеймз, Джеръми. Той беше приел новината възбудено, дори възторжено. Бе твърде млад, за да знае за усложненията, които можеха да възникнат, за риска, за това, че няма повод за радост, докато майката и детето не се измъкнат живи и здрави от изпитанието. Но само един поглед към изтерзаното изражение на баща му бе достатъчен на младежа, за да проумее сериозността на ситуацията и да излезе от къщата с обещанието: „Ще изпратя да повикат Кони“, без повече да се весне. Явно в момента салонът представляваше твърде потискащо място за момче с неговата вродена чувствителност.
Уорън не трепна при споменаването на името „Кони“, което принадлежеше не на жена, а на мъжа, който, както се говореше, бе най-добрият приятел на Джеймз Малори и също като него — бивш пират. Бяха се срещали с Конрад Шарп в дома на Антъни през нощта, в която Уорън и Джеймз уж бяха изгладили противоречията помежду си заради Джорджина. Дума да не става, както би казал зет му.
Четири и половина.
Тогава се появи Реджина. Дрю и Томас я следваха по петите, защото тя толкова бързаше да стигне до чичо си, че въобще не бе спряла да им каже каквото и да било. Но усмивката, грейнала на лицето й в мига, когато се обърна към Джеймз, им каза всичко, което се бяха молили да чуят. Всички избухнаха във весел смях, втурнаха се да събудят Ейми и дори се опитаха да изтръгнат Бойд от пиянския му унес. Но Джеймз продължаваше да мълчи вцепенено. Трябваше да узнае нещо повече, трябваше му не само усмивката, но и думите.
Реджина отлично разбра това, отиде веднага до него, прегърна го и каза:
— Имаш дъщеря, а майка й е добре. И двете са добре. — В следващия миг тя изпищя, защото в облекчението си чичо и я бе прегърнал по-силно, отколкото можеше да понесе.
Той я пусна със смях и се огледа за Антъни.
— Къде е проклетото питие?
Беше все още в ръката на Антъни. Джеймз грабна чашата и я пресуши; после я остави върху камината и придърпа брат си, за да прегърне и него — той поне можеше да издържи това, макар и не много дълго.
— Свети боже, Джеймз! — изпъшка накрая Антъни. — Забрави за тази твоя сила, преди да си отишъл да видиш Джордж — сухо добави той. — И недей да плачеш, за бога. Аз плаках, но няма нужда и двамата да се правим на магарета.
Джеймз отново се засмя и потупа брат си по гърба. Беше толкова щастлив, че Уорън изпита болка, докато го наблюдаваше. Никога не бе го виждал в такава светлина; не беше си и помислял, че е възможно; не искаше да е така. Но в тези мигове, в които и двамата изпитваха едно и също огромно облекчение, породено от тревогите за една и съща жена, между тях нямаше и капка враждебност.
Когато Джеймз се извърна и го съзря, Уорън каза:
— Не си го и помисляй. — Имаше предвид очевидната склонност на Джеймз да прегръща всичко живо. Но думите му бяха изречени с усмивка. Смееше се още откакто бе видял усмивката, с която Реджина им бе съобщила, че майката и детето са добре. Затова Джеймз също му се усмихна и отиде да стисне ръката му.
Поздравленията продължаваха. След още много прегръдки и потупвания по гърба, Джеймз най-сетне се опита да се отскубне и да се качи при съпругата си, но Реджина го увери, че няма защо да бърза, че Джорджина е потънала в сън веднага след раждането и че Шарлот и лекарят се грижат за бебето.
Най-накрая се появи и Рослин, уморена, но засмяна. Като се сгуши веднага в ръцете на съпруга си, тя информира щастливия баща, че „Тя е просто прекрасна, Джеймз. Истинска Малори, без съмнение. Можеш да бъдеш сигурен, че няма да прилича на Тони.“ От което поне половината от присъстващите разбраха, че най-малката Малори ще има руса коса.
Джеймз, който вече беше дошъл на себе си, отговори:
— Много лошо. Тъкмо се канех да подразня Джордж за това.
— И да й дадеш още един повод да не ме посреща гостоприемно в тази къща? — промърмори Антъни.
— Не е необходимо аз да й давам някакви поводи, скъпи момко. Ти и сам се справяш съвсем добре.
— Той се оправя, Рос — оплака се престорено Антъни на съпругата си. — Мисля, че е време да се прибираме у дома.
Но точно в този момент се появи Шарлот с увит в пелени вързоп, който тя постави в ръцете на Джеймз. Настъпи тишина, но Джеймз, разбира се, не забеляза това, защото за пръв път в живота си се взираше в своята дъщеря. Не би могло да съществува такова изражение върху лицето на един мъж, или поне повечето от мъжете в стаята мислеха така — толкова преливащо от любов и смирение.