— Няма нужда да се горещиш толкова много — каза той. Беше му неудобно, задето явно бе наранил чувствата й. — Разбрах подбудите ти. — Сетне се усмихна, за да смекчи резките си думи. — Ще ми бъде приятно да си наоколо.
Ейми вдигна едната си черна вежда, с което му напомни за своя баща и за чичо си. Самите те бяха изпипали тази гримаса до съвършенство.
— Наистина ли? Дори при положение, че няма да ти позволявам да отбягваш въпросите, които се опитваш да отбегнеш?
— Значи си забелязала?
— Нямаше начин да пропусна — сухо отговори тя.
Джеръми се засмя.
— И какъв беше въпросът?
— Къде изчезна снощи? Помислихме, че си отпрашил лично към Хейвърстън, за да доведеш Кони.
— Изпратих Арти, макар че този стар морски вълк би могъл да намери пътя до имението на Кони по суша само с много късмет. Ако се е загубил някъде по друмищата, вината ще е изцяло у Джордж. Ако просто бе изчакала до следващата седмица, както бе планирано, Кони щеше да е тук. Той възнамеряваше да се върне в Лондон за раждането.
— А какво въобще прави в провинцията?
— Проверява дали все още може да се спаси нещо от малкия чифлик, който притежава близо до Хейвърстън. Толкова дълго не се е връщал там, че очакваше всичко да е потънало в бурени и развалини. Разбира се, Кони има достатъчно време и пари, за да го възстанови, след като и той не смята да плава повече,
— А на теб, Джеръми, няма ли да ти липсват плаванията с твоя баща?
— Какво толкова има да ми липсва? Никога не съм прекарвал достатъчно дълго време на „Дева Ан“, за да свикна с това. Още в първата морска битка ме раниха, а татко и Кони ги прибраха в Западните Индии. Освен това — добави той с определено лукав кикот — напоследък се забавлявам дяволски добре, за да ми липсва каквото и да било.
— Не се и съмнявам, като гледам колко често те изключват от училище.
— Дявол да го вземе, нали няма да започнеш да ми опяваш като Джордж? Не ми ли стигат хоканията на Кони и татко, та и тя да ми пълни главата с поученията си? Човек би си помислил, че са забравили какво е да си на осемнадесет години.
Ейми се усмихна на неговите оплаквания.
— Сигурна съм, че баща ти не е забравил. Нали е бил приблизително на толкова, когато те е заченал, нищо, че го е разбрал години по-късно. Чувала съм, че в дните, когато е бил най-прочутият нехранимайко в цял Лондон, е бил с различно момиче сутрин, обед и вечер — и това всеки ден. За такива забавления ли ми говориш?
— Мътните да го вземат, Ейми — извика той. — Не би трябвало да говориш за такива неща… И откъде, по дяволите, си чула това?
Тя се засмя, защото Джеръми се беше изчервил.
— От Реджи, естествено. Знаеш колко обича да се фука с двамата си любими чичовци. Разбира се, чичо Джейсън и татко никога не са можели да се похвалят с пикантни приключения, макар че аз зная едно-две неща за чичо Джейсън, които никой друг не знае.
— И какви са те?
— Не мога да ти кажа.
— Хайде, Ейми, знаеш, че ще ги измъкна от теб рано или късно, така че защо не се предадеш още сега?
— Не, няма да можеш. Обещала съм.
— Хм, много добре — намуси се Джеръми. — Аз ти разкривам всичките си тайни…
Ейми го прекъсна с рязко изсумтяване.
— Не ми разкриваш и половината от тях. Това, което пак успя да направиш, обаче, е да не ми отговориш къде си бил снощи. Не смяташ ли, че щеше да е по-добре за баща ти да присъстваш в такъв момент? Той наистина имаше нужда от повече близки хора в това обкръжение.
— Нали Тони беше тук — защити се Джеръми. — А доколкото знам, твоят баща също може да нанесе някой и друг добър удар, ако му се наложи.
— Така ли? — изненадано попита тя. — Кой, по дяволите, ти каза това?
— Няма значение — отговори братовчед и, доволен, че й го е върнал, задето бе отказала да му разкаже за Джейсън. — Освен това забравяш, че баща ми вече си е имал вземане-даване с братята на Джордж и може да надвие всеки от тях, стига да се бият честно, а не да се нахвърлят вкупом върху него.
— Защо говориш за бой? Не това имах предвид, като казах „това обкръжение“.
— Защото го познавам. Той гореше от желание да си го изкара на някого, а аз винаги съм бил удобна жертва. Никак не ми се искаше да бъда на топа на устата при положение, че толкова се радвах за него. Така че излязох.
— В действителност той се държа много добре — каза Ейми. — Макар че беше близо до избухването.
— Не можеш да си представиш колко близо. Не съм го виждал да изглежда така откак беше вдигнал мерника на Никълъс Идън.