— Защо ти?
— По една случайност аз харесвам твоята сестра. Двете с нея станахме добри приятелки. А ти не се ли срамуваш от своето възмутително поведение спрямо мен?
— Не — каза Уорън, но свитите му устни леко се поотпуснаха и очите му като че ли се затоплиха с няколко градуса, макар че той не пропусна да отбележи: — Но ти си дяволски дръзка за момиче на твоята възраст.
— Пресвети боже, не се усмихвай! — извика Ейми с престорена тревога. — Може да видя, че имаш трапчинки.
Тогава той се засмя. Изглежда, че сам се изненада от себе си, защото внезапно спря и се изчерви. Ейми се извърна, за да не го притеснява повече, и го въведе в слабо осветената детска стая.
Прекрасното ново попълнение на семейството спеше дълбоко. Момиченцето лежеше по корем, извърнало личицето си на една страна и вдигнало своето малко юмруче към устата си. Няколкото кичура коса на главата му имаха светлорус цвят. Интересното бе дали очите й, които засега бяха бебешко сини, в крайна сметка щяха да станат кафяви или зелени.
Уорън се приближи тихичко и застана до Ейми, за да погледа бебето. Бяха заедно, бяха сами — Джак не им обръщаше внимание — бяха един до друг. Ейми си даде сметка, че при многочислеността на двете семейства и при факта, че Уорън нямаше да стои в Англия още дълго, това сигурно щеше да остане единствения случай, когато той и тя можеха да бъдат толкова сами. Тази мисъл придаваше на чувствата й някаква отчаяност, която тя не знаеше как да овладее.
Когато обърна поглед към него и видя на лицето му онова нежно изражение, което Уорън пазеше за толкова малко хора, Ейми попита:
— Обичаш ли децата?
— Обожавам ги — отговори той, без да я погледне и очевидно без да има намерение да го прави, защото добави: — Те не те разочароват, нито те нараняват — поне докато пораснат.
Ейми не бе сигурна дали той имаше предвид сестра си, или жената, която някога бе обичал, или пък и двете. Затова не каза нищо, просто се наслаждаваше на неговото присъствие тук, до нея. Уорън много приличаше на Дрю, въпреки осемте години разлика, но като личности двамата бяха пълна противоположност. Едно от нещата, които Ейми искаше да направи, бе да проникне под студената черупка, обвила сърцето на Уорън, за да види дали под нея не е погребана поне частица от чара и привлекателността на Дрю. Надяваше се, че ще открие тъкмо нежния мъж, който бе толкова силно привързан към своята сестра и който сега се бе влюбил в нейното дете.
Но Ейми знаеше доста неща за него. Знаеше, че сърцето му е дълбоко наранено, че чувствата му са били потъпкани жестоко и че това го е направило студен, циничен и недоверчив. Не знаеше само как би могла да промени всичко това, но щеше да го накара да даде още един шанс на любовта.
Внезапно тя се чу да прошепва тихо:
— Искам те, Уорън Андерсън.
Сега вече определено бе привлякла вниманието му, и преди да умре от смущение — защото макар да бе смела, Ейми обикновено не беше чак толкова смела — тя добави:
— Позволи ми да уточня: първо искам да се омъжа за теб, а после — всичко останало.
Първоначално Уорън не каза нищо. Този път наистина го беше шокирала. Но в следващия момент неговият цинизъм се възвърна с пълна сила.
— Много лошо — каза той. — Първата идея беше интересна, но втората — изобщо. Нямам абсолютно никакво желание да се женя.
— Знам. — Тя въздъхна. Днес прямотата определено не помагаше. — Но се надявам да променя намеренията ти.
— Наистина ли? И как точно възнамеряваш да направиш това, момиченце?
— Като те накарам да престанеш да гледаш на мен като на момиченце. Защото не съм. Достатъчно съм голяма, за да се омъжа и да имам свое семейство.
— И колко си голяма?
— На осемнадесет. — Това беше незначителна лъжа, защото до рождения й ден оставаха по-малко от две седмици.
— Господи, колко сериозна възраст, наистина — възкликна Уорън с унищожителна присмехулност. — Но когато пораснеш, ще разбереш, че дамите, които проявяват такава дързост, скоро престават да бъдат третирани като дами. Или точно на това се надяваш? Въобще не си моя тип, но от един месец съм в открито море, така че точно сега не бих бил много придирчив. Отведи ме в леглото си.
Опитваше се на свой ред да я шокира. За щастие, тя разбираше това, затова не бе нито обидена, нито шокирана, нито дори уплашена от думите му. Но след като и без това беше повдигнал въпроса …
— Ще те отведа — веднага, щом се сгодим.
— Типичната уловка — изсумтя той, за да покаже, че е знаел какво ще му отговори, сетне каза подигравателно:
— Май в тази страна вас, момичетата, доста рано ви научават на някои неща?
— Не беше уловка — меко отвърна Ейми. — Беше обещание.