— Тогава покажи какво ми обещаваш.
Ръката на Уорън се плъзна около врата й, за да я придърпа по-близо. Не я докосна никъде другаде, не се опита да я задържи. Нямаше нужда. Ейми желаеше неговата целувка хиляди пъти по-силно, отколкото той желаеше да й даде урок — защото бе сигурна, че точно това бяха неговите намерения — затова тя обви ръце около врата му в здрава прегръдка. И когато устните им се срещнаха и се сляха, целувката му беше тъкмо онова, което Ейми бе очаквала — дълбоко еротична и много чувствена, предназначена да я скандализира.
Но Ейми имаше с какво да изненада Уорън. През последните няколко години, без знанието на своето семейство, тя беше усвоила доста добре изкуството да се целува. Защото далеч преди дебюта й в обществото бяха и позволявали да присъства на всички приеми и забави, където се допускаха деца. Това бе обичайна практика — считаше се, че така децата, особено по-големите, ще могат да видят със собствените си очи как трябва да се държат, когато пораснат. По тези приеми винаги имаше нейни връстници и Ейми от време на време си харесваше по някое момче, с което се уединяваше в усамотените ъгли на къщата или дори в още по-усамотените кътчета на градината. Имаше едно момче, близо година по-малко от Ейми, което бе по-опитно от всички останали взети заедно. Беше се изфукал, че го е обучила някаква по-възрастна жена, която уж се опитвала да го съблазни.
Този младеж бе подготвил Ейми за това, с което Уорън си беше наумил да я изненада. Но не и за усещането, което щеше да изпита. Тук просто не можеше да става и дума за сравнение. Тя знаеше и без това, че желае Уорън, че той е мъжът, единственият, с когото искаше да се люби. Но сега, когато можете да притисне своето тяло до неговото и да вкуси целувката му, Ейми бе направо зашеметена. Беше мечтала за това, желаеше го толкова отчаяно, копнееше той да я желае и ето че сега, може би…
Когато езикът му проникна в устата й, нейният език го посрещна, отвърна на ласката му и на свой ред се стрелна изучаващо между устните на Уорън. Тя простена и се притисна още по-силно към него. После й се стори, че ще умре от наслада, защото неговите ръце се обвиха около нея, за да съединят телата им. Ейми почувства първоначалната му изненада, сетне готовността му да приеме онова, което тя му предлагаше и най-накрая, макар и не чак толкова скоро — опомнянето му къде се намира и какво върши, което рязко сложи край на магията.
— Исусе! — възкликна той и я отблъсна надалеч от себе си.
Дишаше учестено, както и самата Ейми, а в очите му сега нямаше никаква студенина. Бяха горещи. Тя се надяваше, че горят от желание, но нямаше как да бъде сигурна, защото изражението му подсказваше, че не е много доволен от нея, или може би от себе си. И недоволството му бързо вземаше връх.
— Къде си се научила да се целуваш така? — попита рязко той.
— Упражнявах се.
— И в какво друго си се упражнявала? — Намекът бе достатъчно груб, за да изпълни Ейми с негодувание.
— Не в това, което ти си мислиш — отвърна тя. — Много ме бива да удрям шамари на нахалниците, които се мъчат да получат нещо повече от целувка.
— Не бих ти препоръчал да опитваш това с мен — предупреди Уорън, макар че тонът му вече не бе толкова суров — очевидно самообладанието му се възвръщаше.
— Аз и не мисля да опитвам — каза Ейми, като си припомни широкия му колан.
— Не че имам намерение да правя нещо друго с теб — добави бързо той, за да не я остави с погрешно впечатление. — Всъщност, предупреждавам те да стоиш настрана от мен.
— Защо?
Той не пропусна да долови разочарованието й.
— По дяволите, ти си още дете!
Ейми присви очи. Сега вече я беше вбесил достатъчно, за да го попита с рязък тон:
— Нима имаш навика да целуваш децата така, както преди малко целуна мен?
Дори в слабо осветената детска стая съвсем ясно се видя червенината, която обля лицето му. Но Ейми не остана да позлорадства от своята победа. Напротив, обърна се и с царствено достойнство излезе от стаята.
ГЛАВА ДЕВЕТА
— Това момиче — Ейми — подметна Уорън. — Разбрах, че се отнасяш доста гостоприемно с нея.
Джорджина не забеляза лекото му изчервяване. Джак беше в скута й, така че щастливата майка, естествено, не обръщаше кой знае какво внимание на своя брат.
— Всъщност обратното е по-вярно — отговори Джорджина. — Не забравяй, че аз съм пришълката тук. Но защо питаш?
— Изненадан съм, че я намирам отново в дома ти.
— Тя не ти ли обясни, че ще остане у дома, докато лекарят и Джеймз решат, че няма да ми навреди да се завърна към нормалните си занимания?
— Как се чувстваш, между другото?