— Да не би да наричаш пиратството тежка работа?
— Той не се е занимавал с пиратство през цялото време — рязко каза Джорджина. — А и няма защо да обсъждаме неговата буйна младост, когато не сме го познавали и не бихме могли дори да правим предположения за причините за поведението му. За бога, ти заложи кораба си — своята гордост и радост — срещу една проклета ваза, и едва не беше убит, когато онзи китайски диктатор искаше да си я вземе обратно!
— Безценна проклета ваза!
— И все пак това е също толкова налудничава постъпка, колкото и…
— Ни най-малко не е толкова налудничава, колкото…
Джорджина и Уорън изведнъж осъзнаха докъде са стигнали и млъкнаха едновременно, може би защото високият им тон бе накарал малката Джаклин да заплаче. И двамата се изчервиха от смущение и казаха в един глас: „Съжалявам“.
В същия миг се появи Джеймз, който при шума от кавгата бе изкачил на бегом стълбите, и незабавно изрази своето отношение към словесния им двубой:
— Ако още веднъж я накараш да повиши тон, янки, ще помета проклетия под с твоята…
— Не е необходимо да навлизаш в подробности, Джеймз — бързо го прекъсна Джорджина. — Само малко се поувлякохме, това е. Уорън просто още не е свикнал с мисълта, че мога да му се противопоставям. Разбираш ли, преди никога не съм го правила.
Още един лош навик, усвоен от Малори, но този път Уорън не каза нищо. И понеже нямаше намерение отново да стига до ръкопашен бой със зет си, поне не преди да се изравни по умения с него — нещо, за което смяташе да потренира по време на престоя си в Лондон — той реши да се придържа към думите на сестра си.
— Тя е права, Малори, а и аз вече се извиних. Това няма да се повтори.
Едната вежда на Джеймз се вдигна нагоре по оня отвратителен начин, който недвусмислено говореше, че той не вярва нито дума от току-що казаното. Но Уорън забеляза с облекчение, че зет му не направи нищо повече. Просто отиде до леглото и взе дъщеря си в ръце.
— Хайде, Джак, ела да си намерим по-спокойно кътче каза Джеймз на излизане от стаята.
Джорджина изчака съпругът й да затвори вратата след себе си и се обърна заплашително към своя брат:
— Да не си посмял да кажеш и една думичка за начина, по който я нарича, чу ли?
— Нямах такива намерения, но след като ти спомена за това — научих, че твоето мнение за името, което е дал на дъщеря ти, не е много по-различно от моето.
— Така е, но аз знам как да се оправя с това, както и с проклетото му чувство за хумор.
— Как?
— Като не му обръщам внимание. Опитай и ти, Уорън — сухо вметна тя. — Малко повече сдържаност ще се отрази чудодейно на твоя нрав.
— Държиш се противно като него.
— Той би се радвал да чуе това.
Лицето му ставаше все по-намръщено.
— Отговори ми на един въпрос, Джорджи. Знаеш ли поне защо той е винаги толкова дяволски заядлив и … и опърничав?
— Да, но нямам никакво намерение да ти обяснявам обстоятелствата от неговото минало, които са го направили такъв, какъвто е. Нито пък имам намерение да обяснявам на Джеймз защо ти си станал толкова безсърдечен и невъздържан. Ако наистина искаш да знаеш, защо не го попиташ лично?
— Ще го попитам — измърмори той.
— Добре. Апропо, това, което исках да ти кажа, преди да се отклоним от темата, бе, че Джеймз съвсем не мързелува по цял ден, както ти се опитваш да ме убедиш. След като се върна в Англия за постоянно, той освободи управителите на своите имения и сега сам се грижи за имотите си. Освен това започна да се занимава и с многобройните инвестиции, които брат му Едуард е направил от негово име през годините. Дори смята да купи търговска флотилия.
— За какво му е? — с ужас попита Уорън.
— О, не знам. — Тя се ухили. — Може би за да се конкурира със своите шуреи. А може би защото това е нещо, с което аз също бих могла да се занимавам в качеството на съветник. Разбира се, ако вместо това някой го покани да работи с флотилията „Скайларк“…
Сега вече Уорън наистина й се ядоса, макар че не бе сигурен дали сестра му само се заяжда, или наистина иска съпругът й да участва лично в работите на „Скайларк“. Но беше възмутен от самата мисъл да включи в семейния бизнес който и да било англичанин, да не говорим за мъжа, когото не можеше да понася.
— Тази идея би била интересна, ако се беше омъжила за някого в Америка, вместо отвъд океана.
Този път Джорджина не се разсърди, а само каза:
— Пак ли ще говорим за това? — Сетне въздъхна. — Нищо няма да се промени, Уорън. Моля те да свикнеш с тази мисъл.
Той скочи от стола, върху който бе прекарал последния един час, отиде до прозореца и се загледа навън. После каза, без да се обръща към нея: